Читать «Нова земя (Из живота на българите през първите години след Освобождението)» онлайн - страница 50

Стремски се усмихна неволно на това предпазливо разсъждение.

Мачухонски се прости.

— Отивам веднага да пиша на дъщеря си и за тоя дуел, и за нашата дунавска история… Твердост имате вие, Найден Маркович… Позволете ми да поздравя Наталия от вас…

— Но как, аз нямам чест да й бъда познат.

— Напротив, познава ви Наталия и жена ми.

— Ну, както щете, господ да ви поживи, Аким Филипович — усмихна се Найден.

Старецът излезе.

Разсилен донесе едно писмо.

Стремски го отвори и видя, че то беше едно губернаторско предписание. То му обаждаше, че е назначен в тричленната комисия, натоварена да прегледа утре качеството на брашното, доставено от подрядчик за войската в цялата Русенска губерния.

Той го остави на писмений си стол и излезе.

XIV. Драга

Стремски се не беше виждал днес още с домашните на Филовича, той гореше от нетърпение да види Драга и нейния щастлив и благодарствен поглед.

У Филовича намери само Драга. Баща й беше закъснял на службата си; майка й бе отишлана гости; и Светлина с мъжа си бяха на разход.

Девойката прие много радостно госта в своята стаичка, кокетски накитена, със звънливи смехове и горещи стискания на ръцете — за благодарност. Тя беше пленителна в мораволазурната си лека роклица и с две алени стамболчета на косата.

Когато Стремски разказа всичките перипетии за своето странствувание през Дунава и до Букурещ по гоненето на бежанката, Драга, която го слуша зяпнала в устата му, повтори му пак, по нежен начин, изражението на своята признателност, па впезапно извика и се изсмя:

— Чакай! Ти си щял да имаш насмалко дуел с Веригарова днес?

— Кой ти обади такова нещо?

— Кои? Веригаров доходѐл у бача Никола вчера да му иска револвера, за да се упражнява… Ти скри от нас завчера и не ни обади… Прилича, много!… Добре, че полицията побърка!

— Каква полиция? Впрочем, аз не желая да говоря за тоя шантав дуел — каза Найден. — Аз се срамувам, че имах работа с подлец…

— И наистина, нелепост беше да се викате па дуел кой знай за какво…

— Обади ли се Веригаров и причината на нашето скарване?

— Не, казал само на бача Никола, че за лична обида… Някои бръщолевят друго…

Стремски изгледа сериозно в очите Драга и подир кратко мълчание, попита я тържествено:

— Кажи ми, Драго, нея нощ, на бала, когато игра с тебе полката Веригаров, казва ли ти някакви стихове?

Драга се изсмя яката.

— Ах, за туй ли е?

Стремски потрепера, като чу тоя смях.

— Боже, какви глупости могат да смущават един умен человек! Я виж как ме гледа строго!

И тя се смееше гръмко, като показваше два реда чудесни маргари в устата си.

— Значи, той си позволи да ти чете своя гадки мадригал? — попита Стремски със схванат от вълнение глас.

— Чете ми го… Какво искаш да му сторя?… Смях се.

— Как, ти се смя?

И погледа Стремскев доби такова сурово изражение, щото Драга се смути.

— Ти не почувствува негодувание от тая дързост на Веригарова? Ти не му каза нищо, Драго? Ти не го заля с презрението си? Ти прие с весел смях тоя идиотски, оскърбителен за една честна девица и цинически комплимент?

— Как искаш да се оскърбя, когато той не ми го каза, за да ме оскърби — а просто за шега? Една проста смешка, и духовита, с каквито Веригаров е богат… Никоя дама не би се оскърбила!… Па аз никому не бях говорила… Отде знайш?