Читать «Нова земя (Из живота на българите през първите години след Освобождението)» онлайн - страница 51

Найден трепереше от яд. Това хладнокръвие Драгино го зашеметяваше.

— Остая само едно нещо — каза той с обезкуражен вид; — да си си позволила да туриш венецът; да танцуваш пак с него подир чуването тия кални стихове, шъпнати в бала, викани отвън. Защото аз ги чух, като ги четеше на хората отвън!… Танцува ли ти с него после?

Драга тоя път се изчерви.

— Боже мой, каква неуместна ревнивост, какви тюнятая странни показваш, Найдене! — каза тя живо. — Може ли да се предположи такова взиране в дреболии, обикновени в света?

— Значи, вие сте танцували с Веригарова, подир като си отидох аз, ангажиран в един дуел с него, за да защитя твоята репутация, каляна от този безобразник? Вий танцувахте?

— Какъв въпрос правите от най-нищожното нещо?… Мога ли да скрия, че танцувах? Танцувах още с толкова други кавалери… Позволява ли приличието да откажеш на едно познато лице? Щеше да бъде от моя страна непристойно това, ако да бих знаела за спречкването ви… Но за такова несериозно нещо — дуел! Просто безумие!… Найдене, запретявам ти да повдигаш нови истории с Веригарова и да ме компрометирваш, уж да ме забраниш! Ти ставаш просто смешен!…

„Аз рискувах да изложа гърдите си на куршума за нея и всичката тая преданост успява да ме направи пред нейните очи: просто смешен! Ний сме на два различни полюса с нея“ — помисли си горчиво Найден и стана.

— Къде отиваш?

— Ще си ида, сбогом!

— Сърдит си? Аз трябва да съм сърдита! Ти ме обиди!… Стой! Няма да си ходиш още! Ах! Нашите идат, и гост някой! — прибави тя, като гледаше през прозореца.

Действително, на двора се показаха Иваница Филович и Елисавета, Светлина с мъжът си и едно непознато лице.

Драга разпери ръце:

— Няма да си ходиш. Влез и ти подир тях, като че идеш от пътя…Тати и мама, и Никола желаят да те видят и да те благодарят горещо!… Ти ме разстрои, Найдене! Друг път не завождай такива странни разговори… Да ида да ги посрещна. Ела вътре подир малко!

И тя, като му се изплези галено от вратата, изчезна.

XV. У Филовича

Стремски остана в Драгината стаичка умислен.

„Тая мома няма сърце — каза си той, като че продължаваше по-рано начената си мисъл; — тя не обладава ни капка гордост. Тя е една пуста твар! Де си хвърлих сърцето? Как беше възможно до такава степен да бъда заслепен! Не, аз не трябва да виждам вече тая къща!“

Но при всичката си разстроеност Стремски реши да се види с домашните на Драга подир онова широко участие, което взе в семейните им интереси.

В гостната стая той биде посрещнат с жива радост, но вежливо — пред чуждия човек. Никой не загатна нищо за неговата мисия по възвръщането на Светлина, нито отвориха дума за дуела.

Светлина беше облечена просто и изящно, с черна капела на глава. Лицето й светеше с тиха, щастлива усмивка.

По нищо не се познаваше, че тая жена беше напуснала преди два дена мъжа си, за да бяга с един любовник. Напротив, никога Голичев и жена му не бяха дали образец на съпружеска обич и сладко живуване, както днес, когато на набрежието ги видяха ръка под ръка, че се разхождат тихи и весели. Тая хора, привикнали да живеят в сферата на лъжата, пазеха под булото на външните обноски дълбокий разрив, който тровеше домашният им живот.