Читать «Нова земя (Из живота на българите през първите години след Освобождението)» онлайн

Иван Вазов

Иван Вазов

Част първа

I. Урвата Зли пролез

II. Изкупление на една радост

III. Конникът при Амбарица

IV. Сцени в небето

V. Найден Стремски

VI. Самодива

VII. Хала

VIII. Из пущинаците

IX. Лутане

X. Заслон

Част втора

I. Писмото на графа Марузина

II. Канцеларията

III. Екзекуторът

IV. Бал

V. Бален герой

VI. В градината

VII. Поглед назад

VIII. Светлина

IX. Пътници

X. Черноморска молитва на Дунава

XI. В гостинница

XII. Дочакан

XIII. Родоначалник на българските дуели

XIV. Драга

XV. У Филовича

XVI. На улицата

XVII. Пепелището на продан

XVIII. Приятелят на Филовича

XIX. Съд

XX. Гост

XXI. Хаджи Евтим

XXII. По набрежието

XXIII. Мачухонски става страшен

XXIV. Под свое покровителство

XXV. Гощавка на княз Дондуков

XXVI. Първо окопитване

Част трета

I. Пътникът

II. Ударът

III. Самоволен заточеник

IV. Догански продължава

V. Към Ком

VI. На връх Ком

VII. Песнята

VIII. Пирамидата

IX. Докторът лекува Стремски

X. Тревогите на философа

XI. Пътница

XII. „Вземи, голубчик!“

XIII. Из улицата

XIV. Опасно изкушение

XV. Безсънна нощ

XVI. Първият избраник

XVII. Пречек при триумфалната арка

XVIII. Покрай Бързия

XIX. В планината

XX. Тракиец

XXI. Опасност

XXII. Иван Боримечката

XXIII. Гурко и Скобелев

XXIV. Сеяч на бъдещето

XXV. Селски даскал

Част четвърта

I. Пожарището

II. Поклонения

III. При дворската баричка

IV. При канарите

V. Нови срещи

VI. Успех

VII. Гинка продължава да е признателна

VIII. Невянка Шамурова

IX. Неприятел

X. Под кестена

XI. Нощен бяг

XII. Късно!

XIII. Експромтът на Фанка Фтичката

Част пета

I. Автономията

II. Борис Шамуров

III. Два познайника

IV. Замфирица

V. Да живей съединението!

VI. Кипеж на една идея

VII. Кулата

VIII. Оттатък кулата

IX. Разбит!

X. Една светска интрига

XI. Облак

XII. Гостилницата на пан Тваржицки

XIII. La Chere

XIV. Бяла нощ

XV. Луча

XVI. Сахаттепе

XVII. Самоубийството

XVIII. В сляпата улица

XIX. Пожарът

XX. Две стълби

XXI. Горски стражар

XXII. Една развалена идилия

XXIII. Гости в колибата

XXIV. Харамийска вечеринка

XXV. Кой запали?

XXVI. Поп Кън

XXVII. Прибежището

XXVIII. Небивали нощни богомолци

XXIX. Към Черешовица

XXX. Ураган

Част шеста

I. По Женевското езеро

II. Славянският звук над езерото

III. В странство

IV. Ганчо Кирков

V. Във вагона

VI. Париж

VII. Шведец

VIII. Le comte Bradloff

IX. Същият

X. У доктор Фобела

XI. Съгражданин

XII. Нечакана развязка

Част седма

I. Една гръмлива утрина

II. Продължение

III. Конакът

IV. Последният изход

V. Шествието

VI. Приятелите

VII. За границата

VIII. Из пътя

IX. Иван диктува

X. Вътрешен неприятел

XI. Първия ден

XII. „Марково коляно“

XIII. Патриотически разговори

XIV. Ужасът на Рангела

XV. Пътят затворен

XVI. Брод

XVII. И Филеас Фог съюзник

XVIII. Сутринта

XIX. Съединението

XX. Към север

info

notes

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

Иван Вазов

Нова земя

Из живота на българите през първите години след Освобождението

Част първа

I. Урвата Зли пролез

По гладката, стръмна южна урва на Амбарица — високия старопланински връх, който гледа над Стремска долина, ставаше нещо необикновено и чудно: върволици свят пъплеше и се катереше нагоре въз върлото. Тия върволици идеха на синджир, защото вървяха по едничката козя пътека, що извиваше на безбройни лъкатушки по стръмният хълбок на урвата, за да излезе на билото. Имаше там със стотини хора: граждани, селяни, мъже, жени, старци, деца — смесени, всичките с вързопи и бремета, мнозина водейки магарета и мулета натварени; имаше гологлави, имаше по чорапи и боси, имаше по риза само — запъхтени, заморени, изплезили език по върлата стена. Тия слисани тълпи бързаха, лазеха, смисаха се, преваряха се, спъваха се, падаха по лъзгавата трева на стръмнището. Подир всяка минута пъплене — спираха, да си поемат душата, с погледи уплашено устремени назад към полите на урвата, към канарите, които стърчаха застрашително, към долината, която се виждаше между тях — и пак захващаха нанагоре. А часовете минуваха, а урвата се не свършаше, а върха на Балкана се не стигаше. Горний край на тоя криволичен поток от човешки мравуняк се губеше в небето; но когато по-задните пътници додеха до точката, дето се изгубваха предните, виждаха, че урвата пак се дига, пак тъй висока, и на горният й край пак се очертават силуетите на хора, които влазят в небето. Леките подпухналости на урвата даваха тая илюзия на погледа; но измамата пак се повтаряше за премалелите пътници. Краката се бяха подкосили, мишците изнемощели, енергията изчерпана: само един страх електризуваше тия обезсилени същества и ги тласкаше напред. Час по час от тия разнизани тълпи се ронеше нещо и остаяше на пътя. То беше или някой капнал пътник, или умирающ, или дете, хвърлено от майка си, които никой не поглеждаше, прескачаше ги, отминуваше ги безучастно. Пресипнали гласове, примрели пъшканета, писъци женски изскачаха от чупените редове на бежанците и шумът на тия смесени вопли на безнадеждност се разнасяше и умираше безотзивно в пространството на пущинака. Никога тоя планински кът не бе виждал в самотиите си толкова свят! Зрелище покъртително! Тоя върволяк, тоя бяг, тоя глъч следваше от дъното на урвата до върха й, цяла река човешки отчаяния, безконечен низ страдания на обезумяла и деморализувана сган!