Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 87

— Докарайте я!

Двама техници с бели сака вкараха количката, следвани от офицер с отличителните знаци на електроник.

— Доставена е преди малко, господа. Разглобена и претърсена, отново сглобена, функционира безупречно. Кой ще се подпише за получаването?

— Дайте — рече Беникоф.

— Това не е терминал — рече Брайън и потупа металния куб.

— Не, сър. Това е нов модел принтер за вечна хартия. Терминалът идва след малко. Подпишете и тук, моля. Хартията е в онази кутия.

— Вечна ли? Това за мен е новост.

— Не би трябвало — рече Беникоф, когато принтерът и терминалът бяха монтирани и скачени и двамата отново останаха сами.

Извади лист хартия и го подаде на Брайън.

— Беше разработена в Университета за свободна инициатива за ежедневника, който издават там. Всъщност името на баща ти, както и твоето име, фигурират в първоначално издадения патент. Разбрах, че сте участвали в разработката.

— На вид и при допир е съвсем като обикновена бяла хартия.

— Опитай се да я сгънеш или разкъсаш. Видя ли за какво става дума? Това е здрава пластмаса с фактура като на хартия, покрита с тънък филм, което означава, че е почти неразрушима и напълно годна за многократна употреба. Идеалният вариант за ежедневник — разработка на най-светлите умове в твоя университет.

— Ако мога да седна и да получа чаша вода, би ли ми разказал за това?

— Ще ти дам вода. Ето. Знаеш ли нещо за селективното програмиране на телевизионните новини?

— Разбира се. Вкарваш си своя собствена програма — неща, които те интересуват. Бейзбол, борсови новини, конкурси за красота, каквото си поискаш. Телевизионните новини вървят по рубрики двайсет и четири часа в денонощието. Твоят телевизор записва само онези, които те интересуват, тъй че като се върнеш у дома и пуснеш новините — оха! — гледаш си само онова, което ти трябва.

Беникоф кимна.

— Е, вашият университетски вестник е още по-мощна версия на същото нещо. Редакторът е наел за репортери учени от целия свят. Те непрекъснато изпращат статии за всякакви научни и технически новости. Подреждат се по рубрики и се записват в база данни, заедно с всички новини от обичайните източници. Абонаментната система е подчинена на образователна схема. Когато натиснеш бутона „следва“, за да отхвърлиш дадена тема, компютърът си отбелязва това и избягва свързаните с нея статии. Още по-съществено е, че следи движението на очите ти със специален прибор. После прави анализ на съдържанието и описание на докладите по темите, които са те заинтересували. Това е истински образователен процес и системата става все по-добра и по-добра с профилирането на интересите ти. Толкова е добра, че ако не се получи срив, ще се уловиш, че не правиш нищо друго, освен да гледаш новини и картини, с които си съгласен и които одобряваш.

— И те превръща в нещо като информационен наркоман. А къде остава по-широката осведоменост?

— Предвидена е в системата. Извикването на данните е толкова ефикасно, че винаги съществува маса странична информация, дори и в документите, които са свързани с твоята тема.

— Страхотно! Излиза значи, че всеки абонат получава свой уникален вестник. За професора по хидравлика — нищо друго освен тръби, помпи и впръскватели от цял свят, плюс информация за Канзас, некролози от родния му град и новини за шаха, ако се интересува и от него. Каква чудесна идея.