Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 88

— Хиляди мислят като теб. Абонатът плаща твърда цена, докато компютърът следи колко пъти е използвана дадена новина и автоматично я плаща на автора й.

Брайън нави листа вечна хартия колкото можа по-стегнато, но щом го пусна, той моментално се изглади.

— Всяка сутрин в пощенската ти кутия те очаква личният ти вестник. Ако се правеше от обикновена хартия, това би означавало всяка седмица да загива по едно дърво.

Беникоф кимна.

— Точно това е била и вашата мисъл с баща ти. Лабораторията по полагане на фини филми работела по създаването на плоски екрани за компютърните дисплеи. Баща ти им помогнал с математическите изчисления — и ето ти го резултатът. Многослойният филм се променя вътрешно по електронен път от бяло до черно. Върху хартията се отпечатват каквито искаш шрифтове — дори и по-едрички за хората с отслабнало зрение. След като прегледаш вестника, го връщаш в принтера. Докато се отпечатва новият, от листовете се изтрива старият вестник. Но дори и тази технология скоро ще стане излишна. На пазара всеки момент ще се появи свръхкнига, която е дебела едва три осми от инча и съдържа само десет страници. В гръбчето й е вграден мощен компютър, който управлява дисплей с голяма разделителна способност на всяка страница — по-голяма дори от страниците на печатните книги. Когато свършиш да четеш десета страница, се връщаш на първата и там вече те очаква нова страница. При наличието на сто мегабайта памет, тази десетстранична книжчица наистина ще побира една доста значителна библиотека.

— Засега ще се задоволя с това, наистина е добро. Ще си съставя свой вестник.

— Можеш, разбира се, но не за това ти донесох принтера. Опитал си се да си поръчаш някои книги и молбата ти бе предадена на мен. С принтера можеш само да ги складираш в паметта, но с вечната хартия можеш да си отпечаташ всяка книга, която пожелаеш, да си подвържеш листовете в папка и да се приличаш на слънцето, докато четеш.

— И да използвам отново листовете след като свърша! Доста неща са станали, за които нямам памет. Слушай, не можеш ли да отпечаташ с това нещо доклада, за който те бях помолил? Бих могъл да го получа веднага.

Беникоф се обърна към терминала.

— Не знам. Ако болницата разполага с достъп до строго секретна компютърна мрежа, това би могло да стане. Има само един начин да разберем.

Той набра собствения си код, влезе в системата за охрана и намери необходимото меню. Ала преди да успее да продължи, изписаният върху екрана текст изчезна и на негово място се появи сърдитото лице на генерал Шорхт.

— Какво означава този пробив в сигурността? — малкото говорителче на терминала правеше стържещия му глас още по-неприятен.

— Добро утро, генерале. Просто се опитвах да получа копие за Брайън от секретния доклад относно „Мегалоуб“.

— Да не сте полудели?