Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 89

— Не повече от обичайното. Помислете, генерале. Брайън е бил там. Той е единственият ни свидетел. Необходима ни е помощта му. Ако сега не получа копие, ще му го донеса утре. Схващате ли смисъла на казаното дотук?

Генерал Шорхт гледаше втренчено, потънал в студено мълчание, докато размисляше.

— Мрежата в болницата не е сигурна. Ще изискам Пентагонът да изпрати копие до тукашната централа по сигурността. Ще ви го донесе вестовой.

С последните му думи образът се изгуби от екрана.

— Е, довиждане тогава, сър, радвам се, че си побъбрихме. Чу всичко, нали, Брайън?

Брайън кимна.

— Не знам дали ще мога да помогна, но поне ще разбера какво се е случило тогава с мен. Д-р Снеърсбрук спомена, че останалите били убити. Колко бяха?

— Просто не знаем. И това е от най-вбесяващите неща в този случай. Можем да бъдем достатъчно сигурни за една от жертвите — президента на „Мегалоуб“ Джей Джей Бекуърт. Открихме капка негова кръв. Но всичките останали седемнайсет души са безследно изчезнали. Колко от тях са убити, колко са участвали в престъплението — нямаме си и представа. Ще прочетеш това в доклада.

— Какво са взели?

— Всички документи и всичко от апаратурата, което има отношение към твоята работа по изкуствения интелект. Взели са освен това всички електронни уреди, документи, книги, всяка хартийка от дома ти. Съседите съобщиха, че най-малко половин ден пред къщата ти е стоял камион на фирма за пренасяне на покъщнина.

— Открихте ли камиона?

— Регистрационните му номера са били фалшиви, фирмата не съществува. О, да, товарачите имали ориенталски черти.

— Китайци, японци, тайландци, сиамци, виетнамци или от някоя друга страна?

— Възрастната свидетелка можа да каже само, че били с ориенталска външност.

— И с всеки изминал ден следата става все по-трудно уловима.

Беникоф кимна неохотно.

— Бих искал да помогна, но що се отнася до паметта ми, аз съм още в УСИ. Може би ако видя къщата, бих могъл да намеря някоя улика. Може да не са се сетили за компютърния ми бекъп. Когато се заех сериозно с програмиране, изгубих два много важни файла и се заклех това никога да не се повтори. Написах програма, която автоматично съхранява информацията върху външен диск по време на работа.

— Идеята не е лоша, но те са взели абсолютно всички дискове от къщата.

— Програмата ми обаче не се ограничаваше само до създаването на бекъп-дискове. Когато бях на четиринайсет години, програмата съхраняваше през телефонен модем и в компютърната мрежа на лабораторията на баща ми. Питам се каква ли конфигурация съм създал тогава?

Беникоф скочи на крака със стиснати юмруци.

— Съзнаваш ли какво каза току-що?

— Разбира се. Съществува вероятност да има копия от работата ми по ИИ в някоя банка данни някъде. Това би помогнало, нали?

— Дали ще помогне ли! Боже мой, момчето ми, така бихме могли да възстановим твоя ИИ. Така няма да решим проблема с това кой го е откраднал, но който и да е, той няма вече да е единственият притежател на изкуствен интелект.

Беникоф грабна телефона и набра някакъв номер.

— Д-р Снеърсбрук, моля. Кога? Да се свърже с мен веднага щом се върне. Точно така, с Беникоф. Кажете й, че трябва веднага да разбера кога пациентът й ще бъде в състояние да напусне болницата. Това е въпрос от първостепенна важност.