Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 85

Дори и да искаше да отвърне нещо, генералът го преглътна. Лицето му бе яркочервено, челюстите му се мърдаха. В крайна сметка се завъртя кръгом тъй енергично, че празният ръкав на униформата му се развя. Беникоф отвори вратата пред генерала, излезе след него и затвори зад себе си. Обезпокоена, д-р Снеърсбрук се впусна към Брайън.

— Какво има, Брайън?

— Не се тревожи, докторе, нищо особено. Просто онзи ми писна. Всъщност, да, има нещо.

— Болка?

— Не съвсем. Моля да ме извиниш за израза, но просто ми се пикае.

13.

9 ноември 2023

Минаха почти две седмици, преди Беникоф да се срещне отново с Брайън. Получаваше обаче всекидневни доклади от д-р Снеърсбрук, които веднага изпращаше в канцеларията на президента. С докладите до Шорхт, които също трябваше да предава всеки ден, не бързаше. Единствено от чиста злоба бе програмирал електронния си факс да изпраща в три часа сутринта копие от доклада за състоянието на Брайън на секретния номер на генерала. Хранеше надеждата, че някой усърден щабен офицер щеше да открие в доклада нещо достатъчно интересно, за да го събуди. Тази мисъл караше Беникоф да заспива всяка вечер с усмивка на уста.

Всекидневно изпращаше по електронния факс доклад по разследването и на „Мегалоуб“. С всеки изминал ден обаче те ставаха все по-кратки и съдържаха все по-малко сведения за напредък. Бурна дейност се развихри, когато в близост до „Мегалоуб“ бяха открити няколко пещери. От всички хипотези най-необичайната се основаваше на предположението, че може би камионът, забелязан пред лабораторията през онази нощ, наистина бе успял в крайна сметка да напусне долината. Но я бе напуснал празен. Откраднатите неща следователно са били скрити на предварително подготвено място, откъдето да се вземат, след като обстановката се успокои. Оттук и възбудата при откриването на пещерите. Ала в тях намериха само вкаменено гуано от прилепи и това според Беникоф бе всичко, открито досега при разследването.

След изгрев слънце той потича един час в парка Балбоа, после си взе душ, облече се и с отвращение погълна нискокалоричната си закуска и кафето без мляко. В девет позвъни на електронната компания, за да провери кога ще достави поръчките му. Сетне отвърна на обажданията, записани в компютъра, докато бе навън, изключи машината и взе задния асансьор, с който се слизаше до гаража за коли под наем на „МегаХерц“ в подземието на хотела. Жълтият градски електромобил, който си бе запазил, го очакваше. Провери дали има резервна гума, да няма явни следи от удари по купето и дали акумулаторът му бе добре зареден. Нямаше много движение, докато не стигна до моста Коронадо, където за него се залепи опашката на охраната — следваше го на около половин пресечка разстояние. Мина в лентата за VIP и спря чак когато един морски пехотинец му подаде знак с флагчето си.

— Боя се, че не можете да използвате тази лента, сър.

— Боя се, че мога.

Пропускът и документите му спечелиха едно козируване и нова проверка на входа за VIP. Тук последваха още козирувания и щателно претърсване на колата. И всичкото това, само за да бъде допуснат до гражданската част на Коронадо. Пред портала на военната база претърсването беше още по-ревностно.