Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 86

Когато влезе в стаята, Брайън стоеше до прозореца; обърна се и се усмихна.

— Мистър Беникоф, радвам се, че ви виждам. Тук не ни навестяват много посетители.

— Аз се радвам още повече, изглеждаш чудесно.

— Долу-горе така се и чувствам. Вчера свалиха превръзките от гърба и от ръката ми. Имам два-три чудесни белега. А утре пък ще заменя с шапка тези превръзки на главата. Всички се надпреварват да надничат в черепа ми, но не ми дават още сам да си го видя.

— Което може би не е чак толкова лошо. А аз ти нося още няколко добри новини. След фронтална атака срещу военноморските власти д-р Снеърсбрук и аз успяхме да се сдобием с неохотното разрешение в стаята ти да бъде монтиран компютърен терминал.

— Страхотно!

— Но, забележи, че казах терминал, а не компютър. Глупав терминал, свързан с мрежата на болницата. Можеш да бъдеш сигурен, че всяко натискане на клавиша моментално ще се появи върху екрана на генерал Шорхт.

— Още по-добре! Ще се постарая добрият човечец да получи толкова за четене, че да му се вдигне кръвното.

— Любов от пръв поглед. Харесва ми как го работиш по ирландски.

— Налага се. Все едно, че виждам и чувам една от монахините в училището ми в Тара — веднъж строши линията си върху пръстите ми. И като стана дума за трошене, има ли някакъв шанс да строшим преградите? Да излезем оттук на чист въздух?

Беникоф се отпусна във фотьойла, който изскърца под тежестта му.

— И за това повоювах с властите. След като докторката прецени, че здравето ти го позволява, ще можеш да използваш балкона на десетия етаж.

— Завързан с въжета, че да не скоча, нали?

— Няма да е чак дотам зле — хвърлих един поглед, докато идвах насам. Предполагам, че е персоналното оазисче на някой адмирал. Доста е голямо, с кресла, с дървета, та дори и езерце с рибки. И добре се охранява.

— Тъкмо за това исках да ви попитам, мистър Беникоф…

— Просто Бен, ако обичаш — така ме наричат приятелите.

— Разбира се. Става дума именно за тази охрана. Какво ще стане, когато състоянието ми се подобри? Докторката каза да попитам теб.

Беникоф се изправи и закрачи из стаята.

— Мислих си доста за това, но не можах да намеря подходящ отговор. Боя се, че след като те изпишат от болницата, ще трябва да отидеш на някое също тъй охранявано място.

— Искаш да кажеш, докато намерите кой е откраднал ИИ и е стрелял по мен — същите хора, които по-късно са се върнали и са се опитали да довършат работата си.

— Страхувам се, че е е така.

— Тогава бих ли могъл да получа разпечатка от доклада за всичко онова, което е станало след нападението и кражбата в лабораторията, и на всичко, което сте открили досега?

— Има гриф „Строго секретно“. Но след като се отнася до теб и след като известно време не ти предстои пътуване, не виждам защо не. Утре ще ти донеса копие.

Една сестра надникна от вратата.

— Някаква апаратура трябвало да бъде монтирана тук. Д-р Снеърсбрук разреши.