Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 84

— Да, разбира се. Ами, без да изпадам в подробности, ето какво: докато си демонстрирал този ИИ, лабораторията, в която си се намирал, е била нападната. Имаме основания да смятаме, че всички присъстващи са били убити, а ти си бил тежко ранен в главата. Предполагаме, че са те взели за мъртъв. Всичките ти записки, доклади, апаратурата, всичко, свързано с ИИ, е било иззето. Отвели са те в болницата, където те е оперирала д-р Снеърсбрук. В болницата си дошъл в съзнание и всичко оттам нататък, разбира се, ти е известно. Трябва да добавя обаче, че крадците изобщо не са открити, материалите — също.

— Кой ли го е направил?

— Боя се, че нямаме и най-смътна представа.

— Тогава защо бяха тези военни маневри?

— Имаше още един опит да бъдеш премахнат, докато беше в болницата, която току-що напусна.

Брайън изгледа зяпнал безизразните им лица.

— Значи искате да ми кажете, че ИИ е бил чопнат. И който го е направил, би искал тайната да си остане тайна. Дотам, че са се опитали да ме очистят, за да я запазят. Макар да не си спомням и думица за нея.

— Точно така.

— Ще ми трябва известно време, за да осмисля всичко това.

— Както и на всички нас.

Брайън погледна към генерала.

— А какво общо има армията с това?

— Аз ще ти кажа.

Генерал Шорхт измарширува напред. Беникоф понечи да се намеси, но се поколеба. Най-добре беше всичко да свърши сега. Снеърсбрук си бе наумила същото и кимна в съгласие на Беникоф, като го видя да се отдръпва. Генералът вдигна ръка — държеше магнетофон.

— Първо кажи данните си за самоличност. Име, дата на раждане, място на раждане.

— Защо, ваша чест? — попита учуден Брайън с неочаквано проявил се силен ирландски акцент.

— Защото така ти е наредено. Бяха направени изявления относно здравословното състояние и умственото ти здраве, които се нуждаят от потвърждение. Ще отговоряш на въпросите.

— Трябва ли? О, знам защо. Обзалагам се, че тези хора тук са ви лъгали за мен. Разправяли са ви разни дивотии за това, че съм на четиринайсет години, докато с вашите хубави сини очи вие сам можете да се уверите, че това не е вярно, нали?

— Може би, нещо подобно.

Генералът се наведе напред и очите му блеснаха.

— Думите ти ще бъдат вписани в досието.

Беникоф се извърна така, че генералът да не може да вижда лицето му. Бе прекарал известно време в Ирландия и знаеше какво означава да притиснеш един ирландец, а генералът си нямаше и представа.

Брайън се поколеба, огледа се и облиза устни.

— Сега в безопасност ли съм, генерале?

— Мога да гарантирам това стопроцентово. Оттук нататък нещата са в ръцете на армията на САЩ.

— Добре е да го знам. Толкоз ме успокоихте; ама ви казвам, че кат’ се събудих в болничното легло, главата ме цепеше много. И не помнех нищо от четиринайстата си година натам. Може и да не ви се виждам на четиринайсет, генерале, но доколкото аз знам, съм на толкоз. И съм много уморен. Май ми призлява. Трябва да споделя нещо от медицински характер с лекуващия си лекар.

— Мистър Беникоф — рече д-р Снеърсбрук, схванала веднага намека, — бихте ли излезли с генерал Шорхт? Можете да почакате навън.