Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 83

— Не. Всъщност, ако се налага да бъде преместен, то най-добре ще е това да стане сега. Преди да потъна прекалено надълбоко във възстановяването на паметта му. А и съм убедена, че всички ще сме по-спокойни, когато бъдат предприети по-сериозни мерки за сигурността му.

Като чу какво го очаква, Брайън се развълнува много.

— Охо, пътешествие с вертолет! Досега не съм летял. Къде отиваме?

— Във военноморската болница в Коронадо.

— И защо там?

— Ще ти кажа, като пристигнем.

Д-р Снеърсбрук хвърли поглед към сестрите, които приготвяха Брайън за краткото пътуване.

— Всъщност, мисля, че ще е най-добре да ти отговоря на още множество въпроси, когато стигнем там. Боя се, че повече не можем да държим тайната помежду си. Готови ли сме?

— Да, докторе — отговори сестрата.

— Добре. Съобщете на мистър Беникоф. Той чака отвън.

Санитарите бяха от медицинската служба на флота, охраната — взвод тежко въоръжени морски пехотинци. Целият етаж бе отцепен, трима пехотинци вървяха отпред, а други трима — зад групата, наобиколила болничната количка. Охранителният взвод хукна нагоре по стълбите; екипът вкара количката с Брайън в асансьора и докато стигнат до покрива, командосите вече чакаха там. А и не бяха само те. През парапетите надничаха снайперисти, а на всеки ъгъл на покрива имаше войници с готови за стрелба солидни на вид ракети „земя-въздух“.

— Права си, докторе, ще ти се наложи да ми обясниш доста неща! — успя да надвика рева на мотора Брайън.

По време на краткия полет над града и залива ги ескортираха щурмови вертолети, а на по-голяма височина патрулираха изтребители. След като кацнаха на вертолетната площадка на военноморската болница, същата операция бе извършена по обратен ред. Когато и последният морски пехотинец изчезна от полезрението им, в стаята останаха още трима души.

— Бихте ли изчакали навън, генерале — попита Беникоф, — докато обясня на Брайън за какво става дума.

— В никакъв случай.

— Благодаря. Д-р Снеърсбрук, бихте ли ме представили, моля?

— Брайън, това е мистър Беникоф. Офицерът до него е генерал Шорхт, който иска да ти зададе няколко въпроса. Не бих го допуснала тук, но ми обясниха, че лично президентът е поискал спешно отговорите. Президентът на Съединените Щати.

— Наистина ли, докторе?

Може и да беше на двайсет и четири години, но очите му се бяха ококорили широко като на четиринайсетгодишен хлапак. Ерин Снеърсбрук кимна.

— Мистър Беникоф също е представител на президента. Той ръководи сегашното разследване… е, той ще обясни сам.

— Здравей, Брайън. Добре ли се чувстваш?

— Чудесно. Пътуването бе страхотно.

— Ти беше тежко болен. Ако искаш да отложим това…

— Не, благодаря. Малко съм уморен, но ако пренебрегнем умората, чувствам се добре. А и наистина бих искал да разбера какво се е случило с мен, какво става сега.

— Ами, знаеш ли, че си успял да създадеш действащ изкуствен интелект?

— Докторката ми го каза, но не си спомням абсолютно нищо.