Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 82

— Знам. Аз му казах да прекрати.

Лекарката с голямо усилие запази спокоен тон.

— Това едва ли е възможно.

— Защо не? Централният процесор е в чипа, имплантиран в мозъка ми, и взаимодейства с него. Съществува ли някаква причина да не се осъществи обратна връзка?

— Не, но доколкото ми е известно това досега не се е случвало.

— Е, за всяко нещо си има първи път, док.

— Сигурно си прав. Изглежда докато компютърът изучаваше някои от връзките в съзнанието ти, част от твоя мозък е усвоила някои от командните сигнали на компютъра.

На Снеърсбрук започна да й се вие свят. Отиде до прозореца, сетне се върна, потри ръце и се засмя.

— Брайън, разбираш ли какво каза? Че твоят мисловен процес е осъществил пряка връзка с машината. Без да се натискат бутони или да се издават устни команди, без каквото и да е физическо въздействие. Това не бе планирано, то просто се случи. Всички връзки досега бяха на равнище моторни реакции — от нерв към мускул. За първи път се осъществява пряка комуникация между мозъка и машината. Това не се е случвало никога досега. Това е направо… изумително. И разкрива безброй невероятни перспективи.

В отговор се чу само тихото похъркване на Брайън. Бе заспал.

Ерин Снеърсбрук разедини невралната връзка към компютъра, нави кабела и го пъхна под възглавницата му, не искаше да го буди. След това тихо изключи машината, притвори завесите и излезе от стаята. Беникоф я чакаше навъсен отвън. Ерин вдигна ръка, преди той да успее да заговори.

— Преди да ми съобщиш лошите новини, предписвам по чаша кафе в моя кабинет. И за двама ни денят бе тежък.

— Толкова ли си личи?

— Страхотен диагностик съм. Да вървим.

Докато го водеше към кабинета си, се налагаше да обмисли сума неща. Трябваше ли да съобщи на Беникоф за новооткритата способност на Брайън? Още не, може би по-късно. Необходимо бе първо да препровери нещата, за да е сигурна, че не става въпрос за инцидент или случайност. Възможностите, които се разкриваха, бяха тъй огромни, че чак плашеха. Утре, ще помисли за това утре. Сръбна от кафето си, подаде чаша и на Беникоф и се отпусна в тъй желания удобен стол.

— Време ли е за лошите новини? — попита тя.

— Не става дума за лоши новини, докторе, а просто за натиск. Не е лесно човек да се справи с генерал Шорхт. Настоява с всеки ден от престоя на Брайън охраната тук да се засилва. Донякъде има право. Но това със сигурност съсипва нормалната работа на болницата. Знам го, оплакванията пристигат при мен. Генералът е натиснал Пентагона, той от своя страна — президента, а президентът — мен. Възможно ли е Брайън да бъде преместен, след като вече е в съзнание и не е свързан с животоподдържащата апаратура?

— Да, но…

— В това „но“ трябва да се съдържа нещо изключително, иначе…

Ерин Снеърсбрук допи кафето си, след което поклати глава.

— Боя се, че няма да е такова. Достатъчно е само да се вземат много сериозни предпазни мерки от медицинско естество и може да бъде преместен.

— А, ето защо било това чумерене. В момента генерал Шорхт чака навън с една малка армия и санитарен вертолет. Ако това е отговорът ти, те ще го отведат веднага. Мога да съдействам за отлагане, само ако имам достатъчно основателна причина от медицински характер.