Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 73

— Мисля, че те разбирам. Но, моля те, преди да започнем, има няколко неща, които трябва да ми кажеш. Десет години не са малък период. Могат да се случат маса неща. Семейството ми…

— Доли е тук и би искала да те види.

— И аз искам да я видя. А татко?

Само истината, помисли си Снеърсбрук, макар че щеше да е ужасно болезнена.

— Съжалявам. Брайън, но баща ти е починал.

Последва мълчание, по лицето на мъжа — на момчето — бавно потекоха сълзи. Преди да може отново да заговори, мина доста време.

— Не искам да слушам сега за това. А аз, какво ще кажеш за мен, какво съм правил през всичките тези години?

— Защитил си научни степени, занимавал си се с фундаментална изследователска работа.

— Върху изкуствения интелект ли? С това се занимава татко и аз също искам да го направя.

— Ти си го направил, Брайън. Успял си във всичко, с което си се захванал. На практика си осъществил истински пробив, създавайки първия ИИ. Преди да бъдеш ранен, си бил на прага на успеха.

Брайън схвана различието в глаголните времена и направи рязък логически скок.

— Досега ми каза всичко, докторе. Не мисля, че си премълчала нещо.

— Не съм. Нямаше да е честно.

— Тогава ми кажи следното: моето нараняване има ли нещо общо с ИИ? Машината ли го направи? Винаги съм смятал за тъпи историите за зловещите ИИ.

— Такива са. Хората обаче все още са зли. Ранили са те в лабораторията хора, които са искали да откраднат твоя ИИ. А реалността се оказа пълна противоположност на разпространения мит. Твоята работа е точно обратното на зловеща — например разработките ти на задействани от ИИ микроманипулатори ми помогнаха страхотно; те ми дадоха възможността да стигнем дотук и да разговаряме с теб сега.

— Трябва да ми кажеш за ИИ!

— Не, Брайън. Ти трябва да възстановиш спомените си стъпка по стъпка, за да можеш ти да ми кажеш как действа ИИ. Ти го изобрети, а сега ще трябва да го преоткриеш отново.

11.

1 октомври 2023

Сестрата донесе закуската на Брайън и вдигна щорите. Той бе буден от зори, не можеше да заспи поради вихрушката от мисли в главата си. Беше превързана цялата, усети бинтовете с връхчетата на пръстите си. Какво ли му се бе случило, та да изгуби всичките тези години? Селективна амнезия? Просто не бе възможно. Трябва да попита лекарката да му обясни физическия характер на нараняването: или май ще е по-добре да не го прави. Не искаше всъщност да мисли за това сега. Още не. По същия начин не искаше да мисли и за баща си като за умрял.

Къде е дистанционното за телевизора? Още се дивеше на качеството на картината, но не и на съдържанието. Програмите си бяха калпави, както и преди. Да гледа ли отново новините? Не, бяха прекалено объркващи, споменаваха се маса неща, които не разбираше. Потискаше го, че не може да ги схване, а и без това бе достатъчно объркан. А, ето, това е по-добро — детски анимационни филми. Сега разполагаха с фантастична компютърна анимация. Ала въпреки невероятното качество на анимацията, филмчетата пак си бяха прекалено захаросани. Десет години бяха доста време. Трябваше да забрави и за това. Или да очаква с нетърпение да си върне годините. А дали го желаеше? Защо да изживява два пъти един и същ живот? Стореното — сторено. Макар че сигурно е приятно човек да повтори грешките си. Ала той нямаше да изживее всичките тези години, само щеше да си върне паметта за тях. Положението бе доста необичайно и той не бе много сигурен, че му се харесва. Но нямаше никакъв избор.