Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 72
Хари Харисън
— Брайън — повика го Ерин Снеърсбрук, след като видя, че дължината на вълната, изписана на монитора за отчитане на мозъчната му дейност, показа, че той идваше в съзнание.
Брайън отвори очи.
— Спомняш ли си, че говори с мен преди?
— Да. Ти си д-р Снеърсбрук.
— Много добре. Знаеш ли на колко години си?
— На четиринайсет. Последния ми рожден ден. Какво се случи с мен, докторе? Няма ли да ми кажеш?
— Разбира се, че ще ти кажа. Но остави ме аз да определям темпото, да ти обяснявам нещата едно по едно и в ред, който сметна за най-подходящ.
Брайън помисли малко и рече:
— Май е най-добре тъй, нали ти си докторът, докторе?
Тя усети как я облива неочаквана вълна на въодушевление. Бе само малка игра на думи. Но с огромно значение, тъй като показваше, че мозъкът му бе нащрек и работеше.
— Добре. Ако ми позволиш да постъпим по този начин, обещавам ти, че ще ти кажа цялата истина, че няма да скрия нищо. И така, първо: какво знаеш за структурата на мозъка?
— Имате предвид физически ли? Това е маса нервна тъкан, разположена в черепа. Състои се от главен мозък, малък мозък, вариолиев мост и продълговат мозък.
— Доста точно. Ти си получил мозъчна травма и те оперирахме. Освен това…
— … е била увредена и паметта ми.
Снеърсбрук се слиса.
— Откъде знаеш?
При тази малка победа върху устните на Брайън заигра лека усмивка.
— Очевидно е. Искаше да узнаеш възрастта ми. А докато разговаряхме, аз разгледах ръцете си. На колко години съм всъщност, докторе?
— Малко по-възрастен си.
— Обеща да ми казваш само цялата истина.
Тя възнамеряваше да задържи тази информация в тайна колкото е възможно по-дълго; би могла да има травмиращ ефект върху него. Но Брайън я бе изпреварил. Истината и само цялата истина оттук нататък.
— Почти на двайсет и четири години си.
Брайън бавно осмисли информацията и кимна.
— Това е добре. Ако бях на петдесет-шейсет или повече години, щеше да е гадно, защото щях да съм изживял по-голямата част от живота си, без да помня нищо. Двайсет и четири е добре. Ще се върне ли паметта ми?
— Не виждам причини това да не стане. Напредъкът ти до този момент надхвърля очакванията. Ще ти обясня технологията подробно, ако това те интересува, но нека първо да я формулирам по най-простия начин. Искам да стимулирам спомените ти, след което да възстановя достъпа ти до тях по неврален път. Когато това стане, паметта ти ще се възстанови изцяло и ти отново ще си бъдеш ти. Не мога да обещая, че ще възстановя всичките ти спомени. Имаше увреждания, но…
— Ако не зная, че ми липсват, те просто няма да ми липсват.
— Напълно вярно.
Брайън бе умник! Засега паметта му се ограничаваше само до четиринайсетата му година, но процесът на мислене в съзнателната част от мозъка му изгледаше като на далеч по-възрастен човек. Тя знаеше, че е бил дете-чудо. Постъпил в университета на четиринайсет години. Тъй че не бе някакъв обикновен четиринайсетгодишен хлапак.
— Но работата далеч не е само в това дали ще ти липсват или не. Трябва да разбереш, че човешката памет не е като магнетофонна лента, върху която всичко се записва в хронологичен ред. Тя е много по-различна, прилича повече на лошо организирана система от файлове, обединена от хаотични и объркващи карти. И не само е объркваща сама по себе си; от време на време човек пренарежда нещата в нея. Когато казвам, че имам спомени за детството си, това просто не е вярно. Всъщност имам
