Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 71

— Не съвсем. Голяма част от това е илюзия. Вярно е, разбира се, че Брайън възстанови много от спомените за самия себе си до четиринайсет години. Но далеч не всички. Някои части липсват и ще си останат липсващи, като по този начин в паметта му ще се получат празноти, които биха могли да въздействат до голяма степен върху уменията и начина на мислене. Нещо повече, ръбът на този отрязък от време съвсем не е гладък. Много от нервните влакна, които „ремонтирахме“, изобщо не достигат до тази дата, докато други пък я прехвърлят. Но най-важното е, че започваме да виждаме признаците на оформяне на една приемливо завършена личност. Не още напълно завършена, но готова да възприема и да се развива непрекъснато. Голяма част от истинския Брайън се завърна, но по мое мнение, това все още не е достатъчно.

При последните си думи тя се намръщи, но сетне се насили да се усмихне.

— Във всеки случай всичко това сега не бива да ни безпокои. Важното за момента е, че можем да разчитаме на активното му, разумно сътрудничество. Което пък означава, че можем да преминем към следващия етап.

— Който е…?

Снеърсбрук го погледна мрачно.

— Досега направихме възможната пасивна „реконструкция“. Но има още много понятия, до които просто не сме достигнали. Например Брайън изглежда е изгубил буквално всичките си познания за животните — характерна форма на афазия, която се наблюдава при мозъчни травми. Изглежда стигнахме до момента, когато получаваме все по-малки резултати от опитите си да свържем нервните центрове на Брайън. И въпреки че възнамерявам да продължа с тази работа, ще навляза вече и във втората фаза. Може да бъде наречена преливане на знания. Ще се опитам да установя кои са липсващите области на познанието, усвоено практически от всяко дете, но не и от Брайън все още, и да прелея в съответстващите структури информация от базата данни ЦИК-9 — за елементарни познания.

Беникоф прецени важността на казаното, понечи да заговори, но тя вдигна ръка и го спря.

— Най-добре ще е да обсъдим това някой друг път.

Тя поклати глава, усещаше как умората я поглъща, как я връхлита дълго надмогваното изтощение.

— А сега хайде да вземем по един сандвич и кафе. После, докато Брайън спи, ще въведа в компютъра новите си бележки. Оттук нататък ще се нуждае от направляване при всяка своя стъпка. Което означава, че аз — и компютърът — ще трябва да знаем за него повече, отколкото знае самият той.

Допълнителните ограничители бяха махнати, оставаха само страничните прегради на леглото. Горният му край бе повдигнат и Брайън вече не лежеше в хоризонтално положение. Превръзката върху главата скриваше оптичния кабел, който водеше до тила му. Всички системи и повечето от проникващите под кожата му прибори, свързани с монитори, бяха махнати; останалите бяха малки, не проникваха в него, а бяха залепени върху кожата му. Ако се пренебрегнеха силно зачервените му очи и бледия тен, изглеждаше напълно здрав.