Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 74

Закуската бе приятно отклонение. От устата му почти бе изчезнал вкусът на химикали и изпитваше глад. Портокаловият сок бе студен, сварените яйца — също. Въпреки това ги изяде, с коричка препечен хляб обра и последните трохи. Сестрата тъкмо бе прибрала чиниите, когато в стаята влезе д-р Снеърсбрук. С нея беше и още една жена: доста време му трябваше, за да разпознае в нея Доли. Дори и да бе забелязала слисаното му изражение, с нищо не го показа.

— Изглеждаш добре, Брайън — рече тя. — Много се радвам, че състоянието ти се подобрява.

— Значи си ме виждала и преди — тук, в болницата.

— „Виждала“ е силно казано. Беше скрит зад всичките тези бинтове, шлангове и тръбички. Но това е вече в миналото.

Както и той самият. В миналото. Тази слаба жена с бръчици около очите, с просребрена коса, не бе онази Доли с нейното майчинско отношение, която помнеше. Паметта сега за него бе придобила нов смисъл: нещо, което да се атакува, да се изследва, да се изгражда наново. По дирите на изгубеното време — както го бе описал добрият стар Пруст по своя витиеват начин. Щеше да се постарае да се справи по-добре от французина.

— Доли ми бе от голяма полза — рече лекарката. — Разговаряхме за теб и за оздравяването ти. Тя знае, че спомените ти се простират до четиринайсетгодишна възраст.

— Помниш ли ме, като бях на четиринайсет? — попита Брайън.

— Трудно би те забравил човек — тя се усмихна за пръв път, така изглеждаше далеч по-привлекателна: изчезнаха бръчиците на загриженост, както и напрежението от устните й. — Тъкмо щеше да постъпваш в университета. Много се гордеехме с теб.

— Наистина очаквам това с нетърпение. Макар че май е глупаво от моя страна да го казвам сега. Вече съм завършил и съм се дипломирал, така ми каза лекарката. Но си спомням съвсем ясно, че имам — че имах! — проблеми с чиновниците. Знаят, че имам необходимите качества, но въпреки това администрацията се е изпречила на пътя ми. Защото съм прекалено млад. Но всичко това е в миналото, нали? Предполагам, че в крайна сметка всичко е свършило добре.

Видя й се странно, че той говореше по този начин. Д-р Снеърсбрук й бе обяснила, че Брайън не помни нищо след четиринайсетата си година, че нейна била задачата да му помогне да възстанови липсващите години. Не бе я разбрала, но дотук лекарката се оказваше права.