Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 75

— Неприятностите не продължиха дълго. Баща ти и някои други хора влязоха в контакт с фирмите, субсидиращи университета. Те не даваха и пет пари дали си на пет или на петдесет години. Търсенето на таланти като теб бе първопричината да основат учебното заведение. Разрешението дойде от най-високо място и те приеха. Сигурна съм, че това бе за теб голям успех, но аз разбира се не бих могла да го осъзная.

— Не разбирам.

Доли въздъхна дълбоко и погледна към лекарката. Лицето й беше безизразно; не можеше да разчита на помощ от нея. И първият път бе достатъчно тежко, а сега трябваше да го преживее отново заради Брайън — нямаше да й е по-лесно.

— Ами, нали знаеш, че баща ти и аз имахме… известни трудности. Или може би не си… не знаеш.

— Знам. Възрастните си мислят, че хлапетата, дори и тийнейджърите, не са наясно със семейните проблеми. Снишавахте гласове, но знам, че имаше доста караници. Това не ми харесваше.

— На мен също.

— Тогава защо се караш… защо се караше… с татко? Никога не ми стана ясно.

— Съжалявам, че това ти е причинило болка, Брайън. Но ние двамата бяхме доста различни. Бракът ни бе солиден като повечето, дори може би по-солиден, тъй като не очаквахме прекалено един от друг. Но в интелектуално отношение имахме малко общи неща. А след като ти дойде при нас, започнах да се чувствам като пето колело на колата.

— Обвиняваш ли ме в нещо, Доли?

— Не. Тъкмо обратното. Виня себе си, че не направих всичко нещата да вървят по най-добрия начин. Може би ревнувах заради цялото онова внимание, с което те обсипваше баща ти, за това колко близки бяхте двамата и колко отчуждена се чувствах самата аз.

— Доли! Винаги съм те… обичал. Ти бе най-близо до представата ми за майка. Не помня изобщо майка си. Казаха ми, че съм бил едва на годинка, когато е починала.

— Благодаря ти, че ми казваш това, Брайън — рече тя и леко се усмихна. — Прекалено е късно да се хвърля вина върху някого. Във всеки случай, аз и баща ти се разделихме, няколко години по-късно се разведохме съвсем приятелски. Върнах се при семейството си, намерих си нова работа и сега съм там.

Неочаквано тя пламна от гняв и се обърна към Снеърсбрук.

— Ето, докторе, нали това искахте? Или да изкарваме още мръсно бельо на показ?

— Брайън е физически на двайсет и четири години — рече спокойно тя. — Но спомените му спират до четиринайстата му година.

— О, Брайън, извинявай. Не исках да…

— Разбира се, че не искаше, Доли. Мисля, че всичко, което ми каза, е витаело във въздуха и все някога щях да го разбера. Не знам. Сигурно децата смятат, че основните неща няма никога да се променят. При тази заетост в училище, при толкова вълнуващата работа по ИИ… — той спря и се обърна към д-р Снеърсбрук. — Дали вече не съм на петнайсет години, докторе? През последните минути научих толкова неща.

— Не става така, Брайън. Ти научи много факти, но нямаш собствени спомени за събитията. Точно тях трябва да възстановим сега.

— Как?

— Като използваме машината. Тази, за чието създаване, казвам го с голяма гордост, помогна и ти. Ще стимулирам спомени, които ти ще идентифицираш. Компютърът ще държи отчет за всичко. Когато спомените и от двете страни на увреденото място съвпаднат, връзката ще бъде възстановена.