Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 70

При следващото си посещение при Брайън д-р Снеърсбрук бе придружена от неврохирурга на болницата Ричард Фостър, който следеше случая отблизо.

— Никога не съм бил свидетел на подобно подобрение след толкова тежко увреждане — рече Фостър. — Безпрецедентно! Такива тежки мозъчни травми винаги водят до сериозни поражения — мускулна слабост, парализи. Масивна сензорна недостатъчност. А при него изглежда всички системи функционират. Удивително е, че мозъчната дейност изобщо можа да се възстанови след огромната травма. Обикновено подобен пациент остава в постоянна кома. Просто вегетира.

— Мисля, че бъркаш в понятията — обясни му търпеливо Снеърсбрук. — Брайън на практика не се е „възстановил“, поне не и в обичайния смисъл на думата. Нарушените връзки не се възстановиха чрез естествен процес на оздравяване. Ако мозъкът му функционира далеч по-добре, отколкото би действал грозд от несвързани помежду си фрагменти, то е само защото ние му осигурихме заместващи връзки.

— Разбирам. Но не мога да повярвам, че сме успели да свържем правилно достатъчно от тях.

— Предполагам, че си напълно прав в това. Ние бяхме в състояние да действаме само приблизително. И така, сега, когато даден агент на мозъка изпрати сигнал до друга негова част — например да помръдне ръка или пръст — то този сигнал може би не е съвсем същият, както преди злополуката. Въпреки това обаче, ако сме постигнали дори приблизителна точност, то поне някои от тези сигнали ще отидат в общо взето правилна посока — там, където биха могли да предизвикат приблизително същия ефект. А това е най-важното. Създай на мозъка достатъчна възможност и той ще свърши останалото. Така е в хирургията изобщо. Хирургът може да постигне само известно приближение. Никой не може да възстанови нещата в предишния им вид. Ала това обикновено е без голямо значение, тъй като организмът сам може да постигне много.

Тя погледна мониторите: кръвно налягане, температура, дишане, въглероден двуокис; и най-важното — сканирането на мозъчната дейност. Характерната крива на нормален, дълбок сън. Без да се усети, въздъхна дълбоко. Сега вече имаше истински положителни резултати. Всичко, което бе видяла през последните седмици като симптоми, показваше, че нейният необичаен, нов, непроверен път в крайна сметка щеше да доведе до успех.

Беникоф чакаше в съседната стая; понечи да стане, но Ерин му махна да си седи и се отпусна във фотьойла срещу него.

— Успях! — рече тя. — Когато ти го видя последния път, бе още в твърде ранен стадий. Оттогава насам работя непрекъснато с него, помагам му да получи достъп до онези спомени и мисли, които са в периферията на съзнанието му. Все още е доста объркан за маса неща, но така и трябва да бъде. Вече говори добре обаче, каза ми възрастта си — на четиринайсет години е. А сега пита за баща си и мащехата си. Разбираш ли какво означава това?

— Много добре и се радвам, че съм първият, който може да те поздрави. Ти се зае с един на практика мъртъв човек, с мъртъв мозък, и възстанови достатъчно от ранната му памет, за да го изведеш до четиринайсетгодишна възраст.