Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 67

— Ако си права, това означава, че всичко, сторено от теб дотук, функционира — рече Беникоф, с надеждата, че думите не издаваха липсата на въодушевление в тона му.

Дали лекарката не придаваше прекалено значение на една тъй краткотрайна усмивка? Може би толкова голямо, че се самозаблуждаваше. Той самият бе очаквал нещо далеч по-драматично.

За Ерин Снеърсбрук обаче не бе така. Тя не знаеше какво точно да очаква от тази изцяло нова, непроверена процедура, но бе безкрайно доволна от резултатите. Нека Брайън си почине, сетне щеше отново да поговори с него.

Стая. Намираше се в стая. Стаята имаше прозорец — той знаеше как изглежда един прозорец. В стаята имаше още някой. Жена с посивяла коса и с тяло, облечено в бяло.

Тяло? Тя? Бялото нещо бе рокля, само жените носеха рокли.

Това бе добре. Усмихна се широко. Не, не се бе справил напълно. Усмивката му полека-лека се стопи. Но почти бе успял. Усмивката отново се върна върху лицето му и той заспа.

Какво се бе случило предишната вечер? Размърда се със страх; не можеше да си спомни; защо бе така? И защо не можеше да се обърне? Нещо го задържаше към леглото. Нещо съвсем нередно и той не знаеше какво е то. Необходимо бе усилие на волята, за да отвори очи — и бързо-бързо да ги затвори, тъй като светлината ги връхлетя болезнено. Наложи се да премигне, за да прогони сълзите и отново колебливо да отвори очи и да види лицето на непознатата, което се мержелееше съвсем близо над него.

— Можеш ли да ме чуеш, Брайън? — попита жената. Когато той се опита да отговори, гърлото му бе тъй пресъхнало, че се закашля.

— Вода!

Напъхаха между устните му хладна, корава тръба и той засмука благодарен. Задави се, закашля се и усети как главата му бе залята от болезнена вълна. Изстена от болка.

— Глава… боли — успя да изрече той.

Болката не искаше да отстъпи. Стенеше и се гърчеше от неочаквания пристъп, болката бе толкова силна, че потисна всички други усещания. Не усети лекото пробождане на иглата в ръката си, но въздъхна облекчен, когато всепоглъщащата агония започна да се оттегля.

Когато отново отвори очи, го направи съвсем колебливо. Премигна просълзен, опитвайки се да прогледне.

— Какво…?

Гласът му звучеше странно, но не разбираше защо. Защо бе така? Какво му бе станало? Тонът му бе дълбок и дрезгав. Заслуша се в другия глас, който идваше отдалеч.

— Стана злополука, Брайън. Но сега вече си добре, ще се оправиш. Усещаш ли болка? Боли ли те някъде?

Боли? Болката в главата намаляваше, бе някакси приглушена. Друга болка? Гърбът, да гърбът, ръката — също. Помисли си за това. Погледна надолу, но не можа да види тялото си. Бе завито. Какво усещаше? Болка?

— Главата… гърбът ми.

— Беше ранен. Брайън. В главата, в ръката, в гърба. Дадох ти нещо, което ще отнеме болката. Скоро ще се почувстваш по-добре — рече Ерин и сериозно обезпокоена се вгледа в бялото лице върху възглавницата, обрамчено с корона от бинтове.