Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 65

Тя направи пауза и продължи:

— Разбира се, няма да използвам само препарати. Имплантирала съм фини като филм чипове с директна интеграция към нервните окончания. Върху тези чипове има ембрионални мозъчни клетки, които могат да бъдат принудени да растат по различен начин. Могат да си останат бездейни, докато искам това, в очакване на възможността да осъществят правилните връзки. След като задействат, всяка от тях ще бъде проверена. Онези, които допуснат грешни връзки, ще бъдат изключени, активни ще останат само успелите. Всичко това може да бъде постигнато, като се отворят по химичен път микроскопични дупчици в чиповете. Или ще се осъществи връзка, или и най-малката доза невротоксини ще разруши клетката.

— Имам въпрос — рече един от мъжете.

— Разбира се.

— Нима искате да ни кажете, че сте инсталирали в мозъка на момчето интерфейс човек-машина?

— Точно така, и не знам защо сте толкова шокирани. Тези неща се развиват вече от години. Ами нали още в края на миналия век са присаждани неврални връзки в ушите — за лечение на глухотата. В последните години многократно са използвани нервни импулси от гръбначния мозък за задвижване на протезите на краката. Свързването с главния мозък бе логична следваща стъпка.

— Кога ще мога да разговарям с мистър Делейни? — попита рязко Шорхт.

— Може би никога — изправи се д-р Снеърсбрук. — Разполагате с доклада ми. Вадете си каквито щете заключения. Правя всичко, което е по силите ми, използвам все още експериментална технология, за да възстановя един съсипан мозък. Имайте ми доверие. Ако успея, вие пръв ще научите резултата.

Тя пренебрегна въпросите и подвикванията, обърна се и излезе от стаята.

10.

17 септември 2023

Брайън идваше бавно в съзнание, излизаше от дълбок, лишен от видения сън. Усещането ту се изплъзваше, ту се появяваше отново, за да потъне пак в мрака. Това се случи няколко пъти през последните дни и всеки път той не помнеше нищо за предишното си приближаване към пробуждането.

И ето че сега се бе задържал на границата на усещането. Макар очите му да бяха още затворени, започна да осъзнава, че се пробужда. И че бе смъртно уморен. Защо бе така? Не знаеше, не го и интересуваше особено. Нищо не го интересуваше.

— Брайън…

Гласът долиташе много отдалеч. Едва-едва се долавяше. Отначало той си бе просто там — нещо, което да изпиташ, а не да се осмислиш. Но гласът продължи да повтаря отново и отново: „Брайън, Брайън“.

Защо? Думата заброди из мислите му, докато не изплува споменът. Това бе името му. Той бе Брайън. Някой изричаше името му. Името му бе Брайън и някой го произнасяше на глас.

— Брайън, отвори очи, Брайън.

Очи. Неговите очи. Очите му бяха затворени. Отвори очи, Брайън.

Светлина. Силна светлина. Последвана отново от успокояващ мрак.

— Отвори очи, Брайън. Не ги дръж затворени. Погледни ме, Брайън.