Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 66
Хари Харисън
И отново — ослепителна светлина, премигване; затвори, сетне пак отвори очи. Светлина. Неопределеност. Нещо плуваше пред очите му.
— Много добре, Брайън. Можеш ли да ме видиш? Ако можеш, кажи „да“.
Не бе лесно да го направи. Ала това бе команда. Погледни. Светлина и нещо. Виж ме. Виж мен. Виж ме, кажи „да“. Какво виждаше? Какво виждаше? Виждаше ли? Какво виждаше?
Бе трудно, но с всеки следващ път, когато си го помислеше, процесът ставаше по-лесен. Виж — с очите си. Виж нещо. Какво нещо? Какво означаваха тези неясни очертания? Нещо. Какво нещо? Какво означаваше това нещо?
Лице.
Много добре, Брайън. Справяше се много добре. Чувстваше се безкрайно радостен.
Очите му бяха отворени. Виждаше лице. Сива коса. Беше много уморен. Затвори очи и заспа.
— Видя, нали! — д-р Снеърсбрук плесна развълнувана с ръце. Беникоф бе озадачен, но кимна утвърдително.
— Видях, че отвори очи. Ама…
— Това бе страшно важно. Забеляза ли, че ме погледна, когато му говорех?
— Да, но достатъчна ли бе тази му реакция?
— Не просто достатъчна, а безкрайно важна. Помисли си за миг. Пред теб е тялото на един млад мъж, което от дълго време бе отделяно от съзнанието му — съзнание, разпиляно на несвързани помежду си фрагменти. Но ти видя какво се случи — той чу гласа ми и ме погледна. Важното се състои в това, че мозъчните слухови центрове са в задната част на мозъка — докато центърът, управляващ движението на очите, е в предната му част. Значи поне част от връзките са възстановени правилно. И нещо повече. Той се опита да се подчини — да разбере командата ми. Това означава, че са се ангажирали множество центрове на съзнанието. Забележи, че той се потруди много, осъществи необходимите мозъчни връзки и се възнагради с радост — нали видя усмивката му? Това е страхотно!
— Да, видях, че леко се усмихна. Добре е, че не е потиснат, като се има предвид тежкото му раняване.
— Не. Това изобщо не е важно. Ако ме тревожеше душевното му състояние, бих предпочела да е потиснат. Не, исках да подчертая, че независимо дали е доволен или не, той поне не е апатичен. А ако системите му могат още да дават оценки на изживяното, то той би могъл да използва тези оценки за самостимулиране, което ще рече — за придобиване на знания. И ако тези системи могат да се обучават по същество, то той ще е в състояние да ни помогне да възстановим щетите.
— Сега, след като обясняваш въпроса по такъв начин, вече разбрах защо е толкова важно. Какво следва оттук нататък?
— Процесът продължава. Ще го оставя да поспи и ще опитам отново.
— Но той няма ли да изгуби тези краткотрайни спомени? Спомените, които току-що възстанови, няма ли да избледнеят, докато спи?
— Не, защото това не са краткотрайни спомени, а свързани отново К-линии или функции, съществували и преди. К-линиите са нервни влакна, свързани в серии от спомени, серии от агенти, които реактивират предишни частични състояния на мозъка. Представи си ги като възстановени електрически вериги. Не като възстановени крехки човешки синапси, а като здрави елементи от компютърна памет.
