Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 60

Това беше лудост. Пусна клавиатурата, излетя от стаята в коридора, отиде до кухнята и застана на прага й — със стиснати юмруци, разтърсван от противоречиви чувства. На плота пред него бяха наредени ножове, той извади най-големия, провери острието му с палец; копнееше да го забие в нея. Да го забива отново и отново.

Да я убие? Що за мисли го бяха споходили? Нима простите, рутинни емоции бяха взели връх в живота му? А къде останаха логиката и интелектът? Когато остави ножа на място, ръцете му все така трепереха. Стоеше до мивката и гледаше с невиждащ поглед през прозореца.

Имаш мозък, Брайън, използвай го. Или се остави емоциите да завладеят живота ти. Убий я, отмъсти си и влез в затвора за убийство. Не, наистина това не бе най-страхотната идея. Какво ставаше? Как бе възможно някакво чувство да измести интелекта, мисълта?

Някакъв подсъзнателен център бе взел връх — ето какво се бе случило. Помисли си за „мозъчното общество“ и как работи то. Мозъкът е разделен на много подцентрове, които изобщо не разполагат със собствен интелект. Какъв пример бе използвал баща му, за да го обясни? Шофирането. Някакъв подцентър може да управлява колата, докато съзнанието е заето с други неща. И взема управлението в свои ръце, само когато се случи нещо необичайно. Мозъчното общество работи обикновено в режим на сътрудничество между всички подцентрове. А сега някакъв глупав подцентър бе взел връх и управляваше всичко. Някакъв тъп, ирационален подцентър на сляпото увлечение — с тестиси вместо мисъл, интересуващ се само от предателството, ревността и яростта. Нима искаше той да владее живота му?

— Не, по дяволите!

Отвори хладилника, взе си кутия безалкохолно, отвори я и я преполови на един дъх. Сега вече бе много по-спокоен и разумен. Знаеше какво бе станало: част от съзнанието му бе взела връх, жаждаше мъст и потискаше всичко останало. Не съществуваше нищо такова като „централно аз“, макар да бе лесно да се повярва в противното. Колкото повече изучаваше как действа интелектът, толкова повече се убеждаваше, че всяка личност бе своего рода „комитет“. Мозъкът се състоеше от множество малки първични животинки — „праспециалисти“, ето как ги наричаха.

Животното на глада взема надмощие, когато човек огладнее. Животното на страха — когато на хоризонта се появи опасност. А всяка вечер връх взема животното на съня. Това бе кръгът на цар Соломон. Цялата механика, разкрита от Лоренц и Тинберген. Онези сложни мрежи на мозъчните центрове на глада, секса, самозащитата, чиято еволюция бе отнела милиони години. Не само при влечугите, птиците и рибите, но и в части от неговия собствен мозък.