Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 62

— Не е съвсем ясно. Не съм го обмислил достатъчно. Ще е необходима още доста работа.

Записа файла с размишленията си и тогава забеляза, че на диска бе останал още един файл с името КИМ. Семестриалната й курсова работа за Бетсър. Тя разполагаше с копие от нея, но никога нямаше да я схване, още по-малко пък да я обясни, когато я изпитват. Може би трябваше да я запази, след като тя бе станала причина да се зароди идеята му за управляваща програма. В никакъв случай! Удари клавиша DELETE и тя изчезна при останалите.

Последното нещо, което направи, бе да изключи компютъра си, така че да не приема обаждания от нейния телефон. Но и това не бе достатъчно — можеше да позвъни от уличен автомат. Добави програма, която щеше да отклонява всички телефонни връзки — край на обажданията от когото и да било.

Накрая се отпусна — уморен, със сухи очи. Предаден по всички възможни начини.

Никога повече нямаше да допусне да му се случи подобно нещо. Никой нямаше да му стане толкова близък, че да е в състояние да го нарани. Щеше да продължи да мисли върху управляващата програма за ИИ, да я накара да заработи и така да забрави за Ким. Да забрави за всички момичета. Подобно нещо никога нямаше да се случи отново с него. Никога.

9.

Коронадо 2 април 2023

Вертолетът се понесе над залива, мина покрай моста, който свързваше сърповидния полуостров на Коронадо със Сан Диего. Пътищата долу бяха отцепени от органите за безопасност: вертолетът беше не само най-сигурното, но и най-бързото превозно средство до и от базата. Той се спусна ниско над сивите контури на старовремските кораби, които кротко ръждясваха и умираха в залива след края на Втората световна война. Кацнаха на вертолетната площадка на щаба, обвити в облаци прах, и забелязаха до машината да спира дълга лимузина.

— Прекалено много усилия, за да отидем на едно заседание — сопна се Ерин Снеърсбрук. — Някои от нас си имат работа. Това е абсолютно смешно, след като можехме да проведем телеконференция.

— Всички си имаме работа, докторе, всички — рече Беникоф. — А и можеш да виниш само себе си, идеята за заседанието беше твоя. Би трябвало да разбереш, че това е единственият начин да гарантираме безопасността.

— Предложих само да се направи доклад за напредъка дотук — тя вдигна ръка, преди Беникоф да успее да заговори. — Знам. Разбрах доводите. Тук е по-безопасно. Изчезванията, кражбите, опитът за убийство. Работата е в това, че просто ненавиждам тези дяволски, ужасни вертолети. Те са най-опасният вид транспорт, който някога е измислян. Един от тях падна от сградата на „Пан Ам“, прекалено си млад, за да помниш, и се стовари върху 42-ра улица. Това са направо смъртоносни капани.