Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 59

Не отговаряше и телефонът й. Претърси по-внимателно за втори път — неведнъж му бе оставяла бележки, писани на ръка; беше може би единственият човек в компютризирания УСИ, който още правеше това; отново не откри нищо. Да не би да бе победила стародавната си неприязън и да му бе оставила съобщение в компютъра? Стартира комуникационната програма, но и там нямаше нищо.

Странно, започваше вече да се безпокои. Да не би да й се бе случило нещо лошо? Входната врата бе затворена, но не и заключена. Заключваха я само нощем; университетското градче бе оградено и безопасно местенце. Само че никое място не можеше да бъде напълно безопасно. Нима не бяха заловили наркотрафиканти на брега само на няколко мили по на юг? Изолираните платформи на УСИ може би бяха идеалното място за повторен опит. Вниманието му бе привлечено от изненадващ звук, компютърът избръмча и светна лампичката на дисковото устройство.

Но разбира се! Програмата си вървеше от няколко дни, машината бе на вербален команден режим, така си стоеше повечето време, дори и когато вкарваше данни с клавиатурата: бе програмирана да записва всички думи и звуци и да им отговаря, ако бе необходимо. Трябваше да има запис на гласа й.

Не бе трудно да го открие. Върна се назад, включи говорителите и чу как самият той похърква. Прескочи напред, чу сутрешните новини, които бе слушал, докато се обличаше. Напред, още напред — и ето я самата нея! Тананикаше си заедно с радиото. Нищо лошо дотук; той отново прехвърли напред, от скоростта звукът заприлича на говора на Патока Доналд; когато чу гласа й, спря. Говореше по телефона.

— Разбира се, да. Щом настояваш. Скоро. Да. Чао.

Записана бе само едната част от диалога: никога не му бе хрумвало да постави микрофон и на телефона си. Пусна записа бързо напред, чу нещо, върна се обратно. Записан бе смехът на Ким.

Внезапно мъжки глас каза:

— Направи го още веднъж и няма да имам спиране.

Брайън хвана с ръце главата си, наведе се, доближи ухо до говорителя. И чу звуци, чийто произход можеше да бъде само един: любене. В неговото легло. С някой друг. Слушаше всичките унизителни звуци, охкания, засилващите се нейни възклицания от изпитваното удоволствие.

Изслуша всичко, докато не свършиха. Сетне си говориха тихичко, но той вече не слушаше. Гласовете бяха едно нищо, не означаваха нищо.

Беше свършен. Край. Кръвта пулсираше в слепоочията му, бе обзет от ужасното чувство, че е предаден. Не бе означавал за нея абсолютно нищо — освен навярно безплатен частен учител; а всъщност може би тя си бе платила за уроците! Никога не се бе отнасяла сериозно към него, никога не бе изпитала онова, което изпитваше той. Това, което сега засрамен осъзна, бе, че любовта му — по кучешки всеотдайна — бе изцяло еднопосочна. Тя не бе я споделила. Може би дори не се и досещаше за неговите съкрушителни и всепоглъщащи чувства. Пръстите му трепереха от ярост, от унижение: извика файла на предателските гласове и го изтри. Сетне преформатира тази част от диска, така че файлът никога да не може да се възстанови. Искаше да руши още и още. Потърси всички неща, които бе правил за нея и ги изчисти от диска. Изтри и един команден файл — съобщения от нея. Ръцете му трепереха, а очите му се напълниха със сълзи. Любовта се превърна в гняв, привличането — в измяна. Ръцете му още трепереха, когато вдигна клавиатурата, готов да я запрати върху екрана.