Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 58

— Не ще и дума. Ще се видим следобед.

Времето се точеше безкрайно бавно. Бе денят, в който Доли играеше следобед бридж; къщата щеше да е свободна.

— Това е краят на хирургическата намеса — диктуваше тихо Снеърсбрук. — Всички импланти са поставени на място. Централният процесор е включен. Почти е завършено възстановяването на нервните окончания в поразените части на мозъчната кора. Стимулирана е замяната на връзките към корпус калосум. Инсталирани са оптичните кабели между чиповете, това е последната от процедурите, които изискват интервенция в черепа. Менингиалните обвивки са или възстановени или подменени и сега покривам ръбчетата на онази част от черепа, която бе отстранена, за да се осигури достъп до мозъка. Така тя ще прилепне плътно и ще затвори отново черепа. Процедурата започва сега.

Не изрече на глас обаче, че това бе краят само на хирургическите процедури. Новите и неизпробвани начинания, за които хранеше надежда, че ще възстановят връзките в съзнанието на Брайън, бяха едва в началния си стадий. Нови и непроверени, дали щяха да подействат?

Престани да мислиш. Свършвай с това и карай нататък.

Когато Брайън най-сетне излезе от компютърната лаборатория, навън бе влажен и горещ юлски следобед. Бе завършил едно подобрение, както се надяваше, на ЛАМА — програмен език за създаване на ИИ, за който му бе помогнал баща му. Ако се окажеше прав, то действието на кръстосаните връзки на ЦИК-информационните мрежи щеше да се ускори десетократно. Новата техника обаче трябваше да се провери и ако работеше на собствения си компютър, това щеше му отнеме цели дни: затова успя да си издейства известно машинно време за работа на Крей-5 и ако всичко вървеше нормално, щеше да има известни резултати още на следващата сутрин. Което означаваше, че дотогава не би могъл да свърши нещо съществено.

А имаше и голяма вероятност Ким да го чака в къщи. Забърза и прогизналата от пот риза залепна на гърба му. Тя нямаше лекции следобед и можеше да дойде за „частните уроци“, както ги наричаше. Да, щеше да има и частни уроци, защото наистина се нуждаеше от тях. Пропускаше семинари, не ходеше на лекции, защото знаеше, че той щеше да й каже какво да направи преди изпитите. Ненавиждаше ученето и винаги се радваше, като намереше нещо по-весело, с което да се заеме. Брайън намали крачка, усетил, че едва поема дъх. По-кротко, в тази жега човек може направо да пукне.

Още щом отвори входната врата, лъхна хладен въздух и веднага го обгърна.

— Има ли някой в къщи? — извика той, но му отвърна само тишината. Сетне чу музика, усмихна се и бутна полуотворената врата на стаята си.

— Извиках, но ти не ме чу.

Стереоуредбата работеше, настроена на станцията, излъчваща соул музика от Мисисипи, но стаята бе празна. Леглото му бе разбъркано, възглавниците — опрени на стената, така както ги харесваше тя. Потърси бележка. Ким още пишеше бележки, без изобщо да се сети да влезе в компютърната мрежа. Не намери нищо. Изключи музиката, единственият шум сега идваше от вентилатора на компютъра му. Компютърът пробръмча — влизаше в някакъв диск. Кухнята — там трябва да беше. Ким бе винаги готова да гризе нещо. Чашата и мръсната чиния в мивката бяха доказателство за това. Но я нямаше и в кухнята.