Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 57

— Но си висок колкото мен и не изгледаш никак зле. Целувал ли си се досега с момиче?

— Хайде да работим — рече неловко той и се извърна.

Тя го хвана за рамото и го обърна отново към себе си.

— Това не е отговор. А ми е ясно, че знаеш за момичетата; видях под леглото ти няколко стари броя от „Плейбой“, снимките на голите мацки в средата на списанията са направо изпепелени от погледа ти. Може би знаеш как изглеждат, но се обзалагам хиляда към едно, че си един тринайсетгодишен сладур, който досега не се е целувал ни веднъж. Сега ще се научиш.

Брайън не се отдръпна, когато тя нежно обхвана главата му с ръце и впи устни в неговите. Радостно изхъмка и езикът й се плъзна между устните му; усети как мускулите на ръцете му върху гърба й се втвърдяват. Тя свали ръката си надолу и установи, че не само те се бяха втвърдили.

Разкопча колана му.

Брайън не можеше да проумее как така никой не разбираше от пръв поглед какво му се е случило. А беше архиважно, земетресение с най-голяма сила и би трябвало да е изписано по лицето му. Щом помислеше за това, и усещаше как кожата му пламва от неповторимите спомени; когато Доли се върна у дома, Ким вече си бе отишла; чу и баща му да се прибира след няколко минути. Остана в стаята си колкото можа по-дълго, слезе чак когато повторно го повикаха за вечеря.

Но и двамата не забелязаха нищо. Брайън се нахрани мълчаливо, надвесил лице над чинията. Обсъждаха някакъв пикник, на който бяха поканени следващия уикенд — на никой не му се ходеше. Ала не ставаше дума за удоволствие, а за работа и в крайна сметка взеха неизбежното решение. Почти не забелязаха, че напусна масата и се върна в стаята си.

Това, което най-много безпокоеше Брайън, бе, че случилото се изглежда изобщо не се бе отразило на Ким. На следващата сутрин тя мина покрай него в коридора, рече му едно „Здрасти“ и толкоз. Той мисли за това през целия ден в колежа, за ужас на преподавателите си отговаряше погрешно: избяга от следобедните лекции и заскита по платформите. Сам, над морето.

Щом той изживяваше тъй дълбоко случилото се, защо тя бе толкова спокойна? След като си зададе въпроса по този начин, отговорът дойде от само себе си. Защото го бе правила и преди. Тя беше осемнайсетгодишна, с пет години по-голяма от него, цели пет години, за да се събуди интересът й към момчетата. Ревнуваше я от тях. Но кои ли бяха те? Не би посмял да я попита. В крайна сметка си каза „да вървят по дяволите“ и се опита да изгони тези мисли от главата си. Затърси повод при първа възможност да я види насаме.

Следващата сутрин я изчака в коридора и я пресрещна преди лекциите.

— Снощи стоях до късно я свърших курсовата ти работа за семестъра.

— Да вярвам ли на ушите си? Да не би наистина да каза онова, което току-що чух?

— Ъхъ. Реших, че ще е по-добре да я завърша изцяло и след това да ти я обясня стъпка по стъпка. Може би така по-добре ще запомниш онова, което си написала.

Той се опита следващите му думи да прозвучат съвсем небрежно.

— Ела този следобед и ще минем материала за първи път.