Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 245

— Говорил ли си с д-р Снеърсбрук?

— Да. Каза, че се надява да си добре. Изпраща ти поздрави и няма търпение да те види отново в Калифорния. Малко е ядосана, че генерал Шорхт я е използвал, че била подведена да ти помогне в бягството, което би могло да се превърне в много опасна ситуация.

— Не бих могъл да я виня. Тя пое голям риск да ми помогне, а операцията е била разкрита още преди да започне.

— Е, това е — рече Бен и закрачи из стаята нашир и надлъж. — Още съм схванат от полета. Нямам повече за разправяне. Сега навярно ти ще задоволиш любопитството ми. Къде отиде и какво направи?

— Не мога да ти кажа къде съм отишъл. Но мога да ти кажа, че д-р Бочорт е още жив и че ми каза всичко, което знае. Бил е нает от Бекуърт (който използвал фалшиво име) да работи с моя откраднат ИИ. Бочорт разбрал още в началото, че цялата операция смърди и се заел с електронно шпиониране…

— Брайън, бъди милостив към стария човек! Кажи направо края, а подробностите ще ми ги съобщиш по-късно. Открил ли е кой стои зад кражбата и убийствата?

— За нещастие — не. Разкрил е обаче, че конспирацията е международна. Бекуърт е американец. Канадец е човекът, организирал изнасянето с вертолета. Освен това хора с източни черти са карали камиона, с който са изнесли нещата от дома ми. И още един, важна клечка. Когато на Бекуърт му се наложило да се обади спешно, той позвънил в Канада и разговарял с някакъв англичанин.

— Кой е той?

— Бочорт не могъл да разбере, телефонът бил закрит веднага.

— По дяволите! Значи отново се връщаме към началото. Крадците и убийците са си още на свобода.

— Така е. И тъй като не можем да ги открием, трябва да ги смятаме за безопасни. Първо, ние получихме патентите си за ИИ, който те притежават. Тъй че онова, което са откраднали, е достъпно за всеки, който е готов да плати патентните такси. Така нямаме грижи за миналото. Единственото, което трябва да направим, е да помислим за бъдещето…

— И това обяснява появяването ви със Свен по телевизията днес.

— Напълно вярно. Това е съвсем нова игра. Забравяме миналото — поне аз съм сигурен, че с радост ще го сторя, — и гледаме в бъдещето. Когато утре съмне, денят ще бъде хубав. Ще съобщим на света, че „Мегалоуб“ произвежда МИ. И както и при други изобретения, ще вземем необходимите предохранителни мерки срещу промишления шпионаж. След което ще пуснем конвейерите. Колкото повече МИ излязат от линиите, толкова по-сигурни ще се чувстваме аз и Свен. Съмнявам се, че хората, които стоят зад обира и убийствата, ще се решат на отмъщение, но въпреки това ще взема всички мерки, които всеки инженер с известни технически познания би взел. Как мислиш?

— Това ще свърши работа! — извика Бен и удари с юмрук по дланта си. — Трябва да свърши. Онези типове, които и да са те, са платили милиони буквално за нищо. Да пием за това. — Бен се огледа. — Нямате ли барче тук?