Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 244

На вратата се почука и Брайън отвори. Пред него стоеше Бен и държеше в ръка американски паспорт.

— Мога ли вече да вляза? — попита той.

43.

31 декември 2024

— Доста бързичко пристигна, Бен.

— С военен самолет. Тясно, неудобно, но много бързо. Когато спряхме да заредим за последен път, паспортът вече ни чакаше. Напълно готов, липсва му само подписът ти. Получих указания да го подпишеш в мое присъствие.

— Ще го направя веднага. — Брайън отиде до бюрото за писалка.

— Добре ли си, Свен? — попита Бен.

— Батериите ми са заредени и си умирам да тръгна.

Брайън се усмихна на изненадания Бен.

— Свен развива нови лингвистични способности, както и чувство за хумор.

— Аха, разбирам. Вие двамата сега сте новина номер едно в света.

— Такова бе и намерението ми. Ще ти разкажа всичко, което открих, и какво възнамерявам да предприема, веднага щом ме поставиш в течение на развоя на събитията.

— Добре. Имам и съобщение за теб от Шели…

— Не. Не искам това име да се споменава, никакви връзки. Въпросът е приключен.

— Щом така искаш, Брайън. Но…

— И никакви „но“. О’кей?

— О’кей. Уредихме си сметките с генерал Шорхт, когато се разбра, че си изчезнал. Той държа това в тайна три дни. И там му беше грешката. Ако моите началници бяха узнали навреме какво става, можеше и да се спаси…

— Умрял ли е?

— Може и така да се каже. Пенсиониран бе преждевременно и сега живее в една виличка в района на Камп Мийд на Хаваите. Нямаше голям избор — или това, или да се изправи срещу евентуално обвинение в умопомрачение. Накарал инженерните войски да опитат да отворят вратата на лабораторията ти и на практика са се взривили. Имало къси съединения, неочаквани експлозии, сякаш някой отвътре се е опитвал да ги спре.

Брайън се засмя.

— Някой наистина го е правел — Свен-2. Съвсем съвременен МИ.

— Разбрахме го, когато твоят МИ позвъни на всички полицейски участъци и телевизионни станции, за да им съобщи какво става. След десет минути Шорхт бе вече пътник.

— Трябва да позвъня на Свен-2 и да го поздравя. И сега как стоят нещата?

— Военните най-сетне напуснаха „Мегалоуб“, охраната вече е поета от цивилни. Ще видиш, че безопасността няма да е по-малка. Майор Ууд подаде оставка, когато разбра, че е бил подведен от генерал Шорхт, който е знаел за плановете ти за бягство, но не е предприел нищо. И затова той продължава да е шеф на охраната и такъв ще си остане, макар и без униформа.

— Това е добра новина. А каква е била идеята на генерала, след като ме остави да си мисля, че мога да избягам.

— Той е имал своите подозрения, породени навярно от подслушванията и от доклади на разузнаването, че знаеш повече за престъпниците, отколкото си съобщил. Като те остави да избягаш и те държи същевременно на „дълъг повод“ и под непрекъснато наблюдение, той си е мислил, че ще го отведеш до тях.

— Ако е вярвал в това, то тогава навярно му е минавала и мисълта, че поставям живота си в опасност. И не е давал пет пари!

— И моите заключения са съвсем същите. Поради което сега гледа по цял ден телевизия в оная виличка. На президента това никак не му се понрави. Ако ти бе отвел генерал Шорхт при крадците, всичко може би щеше да му се размине. Но когато подхлъзна тези, които те следяха, тогава настана истински ад.