Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 246

— Не, но мога да позвъня и да поръчам каквото пожелаеш.

— Шампанско. Отлежало. И поне шест сандвича. Не съм ял цели пет хиляди мили.

Само едно нещо развали пълното задоволство на Брайън. Пресата вече не обсаждаше хотела; полицията пазеше на входа и допускаше само гости на хотела и журналисти, с които се бе уговорил за среща. Твърде дълго не се бе хранил, затова на сутринта отиде с Бен да закуси в ресторанта на хотела.

— Къде е Свен? — попита Бен. — Помислих си, че му харесва известността и новопридобитата му свобода.

— Така е. Но откри, че в Стокхолм има телефони за така наречените терапевтични сексуални разговори. И сега хем упражнява шведския си, хем изследва човешкия сексуален опит.

— О, Алън Тюринг, защо не си жив в този миг?

Тъкмо допиваха втората каничка кафе, когато в трапезарията влезе Шели, огледа се и бавно пое към масата им. Бен се изправи.

— Мисля, че не си желана тук, макар и военното разузнаване да е успяло да ти осигури достъп, въпреки полицията.

— Дойдох тук сама, Бен. Никой не ми е помагал. Просто се регистрирах в хотела. И, ако нямаш нищо против, Брайън е този, който би могъл да ме отпрати. Искам да говоря с него, а не с теб.

Брайън се бе полуизправил, със зачервено лице и стиснати юмруци. Сетне се отпусна на стола си и се застави да потисне гнева си.

— Остави я, Бен. Това рано или късно трябваше да стане.

— Ще бъда в стаята си.

Едрият мъжага се обърна и си тръгна.

— Мога ли да седна?

— Да. И ми отговори на един въпрос…

— Защо го направих ли? Защо те предадох? Тук съм, за да ти кажа именно това.

— Слушам.

— Никак не ми е приятно, когато гласът ти стане толкова студен, а лицето ти се вкамени. По-скоро машина, отколкото човек…

По бузите й се стичаха сълзи и тя ядно ги избърса. Възвърна самообладанието си.

— Моля те, опитай се да ме разбереш. Аз съм действащ офицер от американските ВВС. Дала съм клетва и не мога да я престъпя. Когато отидох до Лос Анджелис да видя баща си, тогава ме извика генерал Шорхт. Издаде заповед. Аз се подчиних. Толкова е просто.

— Изобщо не е толкова просто. На Нюрнбергския процес…

— Знам какво ще кажеш. Че не съм по-различна от нацистите, на които е било заповядвано да убиват евреите — и са го правили. Опитвали са се да избегнат правосъдието, като са твърдели, че са изпълнявали заповеди.

— Ти го каза, не аз.

— Може би не са имали голям избор, просто са вършили онова, което са правели и останалите. Не ги защищавам — просто се опитвам да обясня какво съм сторила. Аз имах избор. Можех да подам оставка, да се махна оттам. Нямаше да ме разстрелят.

— Да, но си се съгласила да изпълниш заповедите и да ме лъжеш, да ме шпионираш? — рече го все още спокойно, без нотка на гняв.

Тя се вълнуваше достатъчно и за двама им, бавно и безшумно удряше с юмрук по масата, навеждаше се напред, за прошепне думите си.

— Мислех си, че ако избягаш сам, ще се подложиш на опасност… наистина. Исках да те защитя…

— Като се обадиш по телефона от влака на генерал Шорхт и му съобщиш плановете ми ли?

— Да. Вярвах, че съществува възможността да не можеш да се справиш, че можеш да пострадаш, затова исках да бъдеш защитен. Да, наистина вярвах, че военното разузнаване би трябвало да научи какво правиш. Ако ти притежаваш познания, които са от жизнено значение за страната, смятам, че е също тъй важно страната ти да разполага с тях.