Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 243

Първият репортер пристигна двайсет минути по-късно; някой очевидно му се бе обадил. Но още преди да успее да включи магнетофона си, зад него се появи видеооператор, който започна да снима.

— Името ми е Лундвал от „Дагенс Нюхетер“, ето картата ми. Бихте ли ми казали, сър, каква е тази машина, която седи — ако използвам правилната дума — на стола срещу вас?

— Тази машина е машинен интелект. Първата в света.

— Тя е… Може ли да говори?

— Навярно по-добре от вас — отвърна Свен. — Да му казвам ли още нещо?

— Не. Не и преди да разговаряме с Бен. Да се качваме в стаята си.

Когато излязоха, забелязаха, че фоайето се изпълваше с възбудени журналисти. Пробляскваха светкавици, викаха въпросите си към тях. Брайън си проби път към администраторката.

— Съжалявам за всичкия този шум.

— Няма нужда, сър. Полицията е на път за насам. Тук, в „Лейди Хамилтън“ не сме свикнали с подобни неща и никак не са ни приятни. Съвсем скоро редът ще бъде възстановен. Ще приемате ли телефонни обаждания?

— Не, не смятам. Но очаквам посетител — мистър Беникоф. Ще го приема веднага, щом пристигне. Надявам се това да стане утре по някое време.

Веднага след като влязоха в стаята, Брайън включи телевизора, за да види, че той и Свен бяха станали предмет на извънредни новини по шведската телевизия. За броени минути темата бе подета и от други станции и обиколи света. Котката наистина бе изскочила веднъж и завинаги от чувала.

По-късно, когато огладня, той поръча да му донесат сандвич в стаята. Когато отвори вратата, забеляза, че дребничкият сервитьор с ориенталски произход се съпровождаше от двама полицаи — всеки от тях бе поне с две глави по-висок.

По-малко от пет часа след като се бе обадил на Беникоф, телефонът иззвъня.

— Обаждат се от рецепцията — каза Свен.

Изненадан, Брайън вдигна слушалката.

— Господинът, за когото споменахте — мистър Беникоф — е тук. Искате ли да го приемете.

— Тук, в хотела? Сигурна ли сте?

— Напълно. Полицията вече провери документите му.

— Да, ще го приема, разбира се.

— Военните самолети имат обсег до девет хиляди километра — рече Свен. — И през по-голямата част от полета могат да поддържат скорост от 4,2 Mach²⁵.

— Сигурно това е причината. Добрият стар Бен трябва да е дръпнал някои доста влиятелни конци.