Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 242

— Ще ти съобщя в бара. Идваш ли?

— Ще те придружа с най-голямо удоволствие. С нетърпение очаквам това изживяване.

Асансьорът бе празен, но на партера го очакваше възрастен швед.

— Добър ден! — поздрави на шведски Свен, докато излизаха.

— Добър ден! — отвърна мъжът и отстъпи встрани. Очите му обаче бяха широко ококорени, когато се обърна да ги изгледа.

— Швеция е много толерантна страна — каза Свен. — След като имам подобно име, реших, че ще е разумно, ако извърша някои лингвистични проучвания, особено след като ми каза накъде сме се запътили.

Администраторката, досущ като всички администраторки по света, бе виждала всякакви неща и само им се усмихна: сякаш във фоайето й непрекъснато се разхождаха триоки машини.

— Ако отивате в бара, ще повикам някой да ви обслужи.

Униформената сервитьорка не бе толкова хладнокръвна. Не смееше да излезе иззад бара и да вземе поръчката им. Ако изобщо говореше английски, то сигурно го бе забравила до думица, когато Брайън поиска една бира.

— Приятелят ми иска една бира — каза Свен отново на шведски, — една шведска бира, благодаря.

— Да — ахна тя и изхвърча в стаята зад бара. Когато се появи отново с бутилка бира и чаша, бе повъзвърнала самообладанието си, но не смееше да мине покрай Свен. Вместо това заобиколи покрай съседната маса, за да обслужи Брайън и се върна пак по обиколния път.

— Много интересно преживяване — рече Свен. — Харесва ли ти бирата?

— Много.

— Тогава ще ми кажеш ли какво си си наумил?

— Това, което виждаш. Планът ми за атака се основава върху факта, че военните обичат потайността и ненавиждат прожекторите. Към края на миналия век, преди истината да лъсне, черният бюджет на Съединените Щати е прикривал разходи от над осемдесет милиарда долара годишно за напълно безсмислени неща, като бомбардировача Стелт например. Очевидно е, че генерал Шорхт играе същата игра с мен в името на националната сигурност: държи ме затворен, държи в тайна съществуването ми. Е, аз обаче избягах. Светът скоро ще узнае, че съм тук, ще разбере и за твоето съществувание. Ние излязохме от зимника на слънчева светлина. Няма да разкривам никакви подробности за конструкцията на ИИ — това е търговска тайна и в мой интерес е да си държа устата добре затворена. Ще те помоля и ти да не влизаш в подробности.

— Или се прибирам обратно в куфара ли?

— Свен, ти се шегуваш!

— Благодаря. Работя от известно време по усъвършенстване на тази техника. С риск да ти се сторя сълзлив, съм длъжен да подчертая, че дължа живота си, самото си съществувание на теб. Поради тази причина само аз не бих направил нищо, което да ти навреди.

— А имаш ли други причини?

— Много. Надявам се, че няма да ти прозвучи много антропоморфно, ако кажа, че ми харесваш. И те смятам за близък приятел.

— Чувство, което и аз споделям.

— Благодаря ти. И тъй, ако си говорим между приятели, не се ли боиш за личната си безопасност? Имаше опити за покушение срещу теб. А и военните…

— Смятам, че убийствата вече не са американско средство, след разпускането на ЦРУ. А що се отнася до другата банда — военните — просто ще разлая кучетата. Ще разкажа на пресата всичко, което знам за престъпниците. Ще дам на противника да разбере, че притежава погрешния ИИ, че моят усъвършенстван ИИ сега е собственост на „Мегалоуб“ и на правителството на Съединените Щати. А противниците, които и да са те, могат да получат дял от него, само ако купят акции на компанията. Котката изскочи от чувала. Да ме убиват сега ще е противопоказно. Да ме отвлекат — мен или теб — ще е по-целесъобразно, предвид онова, което се нарича промишлен шпионаж. Но съм убеден, че шведското правителство няма да погледне с добро око на това. Особено след като го уверя, че ще е първо на опашката за сдобиване с ИИ, в замяна на помощта му. „Мегалоуб“ ще се съгласи с това, заради безопасността ни. Една компания може само да спечели от продажбите, а Швеция има купища крони.