Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 241

Летището Арланда бе чисто, модерно и добре уредено. След сериозно проучване новият му паспорт бе подпечатан и върнат. Очакваше го багажът му, както и носач и шофьорът на лимузината. Иззад дърветата, обрамчили пътя, се стелеше сняг; когато наближиха Стокхолм, бе ранен следобед, но се смрачаваше. Хотел „Лейди Хамилтън“ бе малък, но живописен, изпълнен до краен предел с портрети и исторически свидетелста за дамата и нейния приятел — адмирала.

— Добре дошли в Стокхолм, мистър Гика — рече високата руса администратори. — Ето ключа ви, стая 32, на третия етаж. Асансьорът е отзад, носачът ще отнесе багажа ви. Надявам се престоят ви в Стокхолм да ви хареса.

— Сигурен съм, че ще бъде така.

И това бе самата истина. Сега вече се намираше в град, в който щеше да спре да бяга, да престане да се крие. А когато напуснеше Швеция, щеше да е отново самият той — свободен човек за пръв път след раняването си.

— Хайде, излизай, Свен — рече той. Куфарът се отключи и се отвори. — Затвори куфара и го запази като сувенир.

— Бих се радвал, ако ми обясниш какво си намислил — рече МИ, след като се измъкна от куфара.

— Свободата има един и същ смисъл и за мен, и за теб. Това е демократична и либерална страна със справедливи закони. Сигурен съм, че всички жители ще се радват да видят как се наслаждаваш на свободата в града им. Швеция не принадлежи към никакъв военен блок. Което означава, че любимците на генерал Шорхт не могат да се докопат тук до мен. Ще останем, докато не съм абсолютно сигурен, че са премахнати всички заплахи. А сега нека се обадя, за да задвижа лавината.

Той взе телефона и набра номера.

— Обаждаш се на Беникоф — рече Свен. — Предполагам си обмислил всички възможни последици от това си действие?

— Едва ли съм мислил за нещо друго през последната седмица…

— Тук е Беникоф. Говорете.

— Добро утро, Бен. Надявам се да си добре.

— Брайън! Ти добре ли си? И какво, по дяволите, търсиш в Стокхолм?

Естествено телефонът съобщаваше и координатите на мястото, откъдето звънеше.

— Наслаждавам се на свободата, Бен. Наистина, чувствам се добре. Не, не говори, моля те. Можеш ли да ми извадиш валиден американски паспорт и да ми го донесеш?

— Да, мисля, че мога, макар че е навечерието на Нова година и…

— Достатъчно. Никакви „и“ и никакви въпроси. Даваш ми паспорта и аз ти съобщавам за всичко случило се. Приятен полет. — Той затвори телефона, който иззвъня само миг по-късно.

— Обажда се отново Беникоф — рече Свен.

— Тогава няма смисъл да му отговарям, нали? Когато влизахме, забеляза ли онзи малък бар, вдясно от фоайето?

— Видях го.

— Ще дойдеш ли с мен да опитам първата си шведска бира? И не си давай труда да се обличаш за случая.

— Не възнамеряваш ли да ми съобщиш какво смяташ да правиш?