Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 240

— Влизай, Брайън. Искам да се насладиш на новата самоличност на Свен.

МИ не се виждаше наоколо — вместо това в средата на стаята стоеше красив кожен куфар с бронзови оковки.

— Добро утро, Брайън — рече куфарът. — Това е най-подходящата опаковка. Специално конструирана за удобство, със сензори от всички страни, за да се осигури максимална видимост…

— Също и микрофони и говорители. Изглеждаш добре, Свен.

Д-р Бочорт се размърда на стола си и се усмихна доволен.

— Не мога да ти опиша какво удоволствие ми доставиха тези няколко дни. Да видя как простият ИИ, върху който работих, се е издигнал до такава мощ и съвършенство, бе за мен истинско интелектуално пиршество, сигурен съм, че ще ме разбереш. В добавка, скъпи Брайън — поемам риска да изглеждам като прекалено емоционален старик, — но аз наистина се насладих на общуването ни.

Брайън не отговори; помръдна неловко и прокара пръсти по ръба на куфара.

— Щади се повече — рече Бочорт, пресегна се и докосна леко Брайън по коляното; престори се, че не усети потрепването и отдръпването му. — Интелектуалният живот е хубаво нещо: да използва човек ума си, да разкрива тайните на реалността — това е дар, който е достъпен на малцина. Но да се наслади човек на нечия човечност е също тъй голямо удоволствие…

— Не бих искал да влизаме в спор.

— Нито пък аз. Позволявам си да бъда нетактичен само поради доверието, поради разбирането, което се установи помежду ни. Ти си бил наранен жестоко и затова си донякъде озлобен. Разбираемо е. Не искам отговор, просто бих искал да бъдеш по-милостив към себе си, да намериш начин да се насладиш на физическите и емоционални удоволствия, които може да ти донесе животът.

Последвалата пауза се проточи. Д-р Бочорт сви рамене, тъй незабележимо, че би могло и да не бъде свиване на рамене, обърна се и вдигна ръка.

— Малки подаръчета за вас, като знаци на благодарността ми. Моля те, Димитрие.

Слугата донесе сребърен поднос, върху който блестеше кожен портфейл.

— Това е за теб, Брайън — рече старикът. — В него ще намериш самолетен билет първа класа до Швеция. Вътре са и хотелските резервации, както и паспортът, за който ти говорих. Съвсем законен румънски паспорт. Все още разполагам с близки приятели в родината — при това на високи постове. Не е фалшификат, съвсем автентичен е, издаден от правителството. Надявам се, че няма да имаш нищо против няколко дни да бъдеш Йон Гика — това е едно достойно име. А ето и това — за суровата балтийска зима.

Шапката бе от норки и му пасваше чудесно.

— Благодаря много, д-р Бочорт. Наистина не бих…

— Няма повече да говорим за това, момчето ми. Ако си напуснал хотела, Димитрие ще вземе багажа ви.

— Всичко е приготвено.

— Добре. Тогава за мен ще е голяма чест да изпиеш с мен една последна чаша вино, докато той се върне.

След като Свен бе натоварен в багажника на големия мерцедес, след последното сбогуване и леката прегръдка с крехкия старец, Димитрие закара Брайън на малкото местно летище. Самолетът се вдигна от заснежената писта за първото, къса отсечка от полета до Цюрих, където имаха връзка с полет на SAS. Обслужването, седалките, храната и напитките — всичко бе неизмеримо по-добро, в сравнение с трансатлантическия полет на „Аерофлот“.