Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 234

Брайън пое дълбоко дъх, гледаше как чистачките шляпат насам-натам и му бе трудно да повярва, че всичко това наистина се случваше.

— Тогава, доколкото разбирам, ти възнамеряваш да откраднеш и изоставиш няколко коли и да стигнем до Швейцария с кола?

— Точно така.

— Ще се наложи в най-скоро време аз и ти да си поговорим на тема морал и честност.

— Вече сме го правили, но ще се радвам да разширим обсега на предишните ни дискусии.

Брайън се усмихна в тъмнината. Да, всичко това се случваше. Свен нямаше проблеми да отключи затворен гараж и да включи запалването на колата. След като МИ бе анализирал как действа автомобилът, шофирането за него бе очевидно самата простота. А той пък разполагаше с достатъчно пари за гориво и за фериботните билети.

— Тая работа с ферибота няма да стане. Мога да си представя лицата им, когато вкараш колата в кораба — с тези три очни израстъка, които се взират през предното стъкло. Направо ще получат удар!

— Не бих искал това да се случи и затова моите планове предвиждат ти да качиш колата на ферибота. Аз ще си бъда в багажника.

— Но аз не мога да шофирам.

— Това няма да е проблем. В паметта си имам записани копия от твоята лична моторно-координационна машинария. Освен това притежавам необходимия комплект копия от личната ти семантична мрежа и от други твои представи и познания. Ще те обуча как да шофираш.

— И как ще стане това?

— Чрез прехвърляне.

Свен остана неподвижен за няколко секунди, след което се протегна и докосна с една от клонките си терминала под кожата на Брайън.

— Готово. Можеш да поемеш волана.

Свен спря колата на банкета и излезе. Брайън зае мястото му. Включи на скорост и плавно пое по пътя.

— Не мога да повярвам. Карам без дори да се замислям за това, сякаш съм го правил цял живот.

— Разбира се. Прехвърлих на сензомоторния клонинг еквивалента на доста голяма база данни за това умение, основаваща се на натрупан опит. След което заредих получилите се различия в имплантирания ти компютър. Не би трябвало да има разлики между зареденото и личния ти опит.

Отново си смениха местата. Да, планът щеше да успее, помисли си Брайън! Свен знаеше, че иска да пристигне в Швейцария, колкото е възможно по-скоро, затова бе направил всичко, което бе по силите му, за да могат да го осъществят. Щеше да разсъждава за морала някой друг път; сега бе прекалено уморен, прекалено болен. Да вземем, например, колите. Доколкото това го засягаше, си струваше да осеят пътя си през Европа с откраднати коли, за да намерят д-р Бочорт.

— Увеличи малко отоплението, Свен, и ме събуди само ако се наложи.

Той нахлупи ниско шапката си и се отпусна с удоволствие на седалката.

Много уморен, но безкрайно доволен от шофьорските си умения Брайън сръчно качи колата на ферибота в Корк. Паркира, дръпна ръчната спирачка, заключи колата и намери кабината си. Една нощ, прекарана в легло, щеше да му дойде много добре. Надяваше се, че на Свен щеше да му се хареса карцера в багажника на колата. Трябва вече да бе свикнал.