Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 233

— Ще разработвам другите възможности.

Свен се присъедини към Брайън четирийсет и пет минути по-късно, когато той излезе от кръчмата.

— Изпих халба „Смитуикс“ да убия този час — рече Брайън. — И се заклевам повече да не вкуся алкохол. Как вървят твоите разработки?

— Чудесно. Ще те чакам на сто метра източно от гарата. Ела при мен, след като поговориш с билетопродавача.

И преди Брайън да успее да го попита нещо, МИ изчезна. Пред гишето имаше малка опашка и той се нареди последен. Попита за връзките на влака за Дъблин с влакове за Белфаст. Бе сигурен, че касиерът ще го запомни, защото го принуди да направи справка на терминала си. След това излезе на перона, мина покрай влака, обърна се и пое обратно. Бе уверен, че никой не забеляза как се измъкна в тъмнината от гарата. Мина под дъжда покрай редиците паркирани до тротоара коли към уреченото място.

Само че Свен го нямаше там — входът на магазина бе тъмен, пуст и мокър. Нима го бе подминал? Или бе в следващия вход? И той се оказа пуст.

— Насам — рече Свен от прозорчето на най-близката кола. — Вратата е отключена.

Потресен и без да е в състояние да обели и дума, Брайън се качи в колата. Свен запали двигателя, пусна фаровете и плавно потегли. МИ бе махнал главата си и бе протегнал напред очи, стиснал волана в многоклонеста хватка.

— Не знаех, че можеш да шофираш. — Брайън усети безсмислието на думите си, още щом ги изрече.

— Наблюдавах как се кара кола в таксито. Докато те чаках, извиках една програма-тренажор за обучение на шофьори, която бе попаднала ведно с някои други файлове. Сетне я програмирах в мощна виртуална реалност. Ускорих я до максимална степен и така за няколко минути успях да акумулирам еквивалента на многогодишен шофьорски опит.

— Изпълнен съм с възхищение. И почти се боя да те попитам откъде взе тази кола.

— Откраднах я, разбира се.

— Тъкмо за това се боях да попитам.

— Не се страхувай, че ще ни хванат. Взех колата от заключения паркинг на един продавач на коли. Още преди да отвори сутринта, ние вече няма да караме точно тази кола.

— Ние ли? И къде ще бъдем? Ако нямаш нищо против, бих ли могъл да узная нещо за плана?

— От използваната фразеология разбирам, че си саркастичен и съжалявам, ако съм те обидил. Когато разговаряхме последния път, имах наум няколко възможности. Тази се оказа най-практична. Ако я одобриш, оттук отиваме с колата до Корк Сити. Ако не я одобриш, ще предложа алтернативни варианти.

— Дотук този изглежда добър. Но защо в Корк?

— Защото е пристанище и има всекидневна фериботна връзка със Суонси. Това пък е град в Уелс, който на свой ред се намира на най-големия от група острови, наричани Британски архипелаг. Оттам е възможно да се поеме по магистрална мрежа към тунел, който води до континентална Европа. Швейцария е държава, намираща се на този континент.

— И всичко това без да се изискват паспорти?

— Проучих съответните бази данни. Европейската икономическа общност образува митнически съюз. Паспортът е необходим, ако влизаш в която и да е страна от съюза отвън. След което няма нужда да си показваш паспорта. Швейцария обаче не е член на тази група страни. Мислех си да отложим този проблем, докато стигнем до границата на тази държава.