Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 232

— Ще ти помогне да се поотръскаш. Лед?

— Не, чисто. Мога ли да се обадя за такси?

— Телефонът е отзад, до игралните автомати. Номерът е записан на стената над апарата. Всичко две лири и осемдесет.

Брайън допиваше питието си, когато чу клаксона навън. Махна на бармана и излезе. Свен се появи до него и се качи в таксито подире му.

— Надалеч ли отиваме? — попита шофьорът. — Защото ако е така, трябва да заредя.

Брайън затръшна вратата и едва тогава отговори.

— На гарата в Лимърик.

— По пътя има денонощна бензиностанция.

Брайън избърса запотеното задно стъкло и се огледа. Не се виждаха никакви други коли. Може би щяха да се измъкнат. Пред очите му се появи образът на Шели, но той го отхвърли с лекота. Вече не си струваше дори да си мисли за нея.

41.

21 декември 2024

Когато стигнаха до гарата на Лимърик, дъждът се бе превърнал във фина мъгла. Брайън излезе пръв от таксито, за да плати на шофьора и застана така, че да му попречи да види как Свен се измъква и застава в сянката. Гарата бе пуста, павилионът — затворен, над гишето за билети светеше самотна лампа.

— Ето ги телефоните! — рече Брайън. — Надявам се наистина този път да ми дадеш верния номер.

— Ако искаш, сам ще го набера.

— Не, благодаря. Само ми го кажи и сетне намери някой тъмен ъгъл, където да се скриеш.

Брайън набра поредицата от числа. Вслуша се в електронните сигнали. Дали това наистина бе телефонен номер или онзи швейцарски компютър пак щеше да му каже да върви на майната си?

Когато чу сигнала „свободно“, напрежението му поспадна. Четири, пет позвънявания — и тогава някой вдигна слушалката.

— Явол! — Мъжки глас.

— Извинете, но това 55–8723 в Сент Мориц ли е? — Последва само мълчание, но от другата страна не затвориха. — Ало, чувате ли ме? За съжаление не говоря немски.

— Ще ми кажете ли кой сте? Или може би аз вече знам. Да ни би случайно първото ви име да е Брайън?

— Да, така е. Откъде го знаете, с кого говоря?

— Ела в Сент Мориц. Обади ми се, като пристигнеш.

Последва изщракване и връзката прекъсна.

— Много добри новини, наистина — рече Свен, когато Брайън отиде до МИ.

— Пак подслушваше?

— Просто предохранителна мярка. Доколкото можах да разбера, аз единствен го правех. Ще тръгваме ли за Сент Мориц?

— Не и веднага. Преди да хукнем насам-натам, ще трябва първо да съставим план.

— Мога ли да предложа първо да направим отвличащ маньовър? Прегледах базата данни с разписанията, след по-малко от час оттук тръгва влак за Дъблин. Може би ще бъде разумно да купиш два билета, после да питаш нещо на гишето малко преди влакът да тръгне. Ако някой ни търси, то лесно ще открие шофьора на таксито и той ще го насочи към гарата. Една такава хитрост би могла…

— Би могла да обърка следите ни. Ти си роден или конструиран конспиратор, старче. И след като купим билетите и влакът замине — какво следва? Да идем в някой хотел?

— Това е една от възможностите, но сега разработвам други. Бих ли могъл да предложа, след като купиш билетите, да изчакаш тръгването на влака в някоя кръчма?

— Цялата тази работа ще ме превърне в алкохолик. И докато съм в кръчмата, ти какво точно ще правиш?