Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 235

Ако ги следяха, то нямаше никакви улики за това. Шофираха нощем, през деня отсядаха в хотели. Единственият малък проблем на Брайън при шофирането възникна, когато трябваше да качи последната от поредицата откраднати коли на влака, който минаваше през тунела под Ламанша. Ала той вече бе шофирал достатъчно дълго по магистралите на Англия и се справи прилично. Прекосиха Франция без проблеми, ако не се броят безкрайните такси за магистралите, които трябваше да плащат на будките, разположени тъй близко, че се наложи Брайън да кара през повечето време. Малко преди зазоряване от тъмнината пред тях изплува някаква табела.

— Наближаваме, Базел е на двайсет и девет километра. Ще свия в първата отбивка и ще изчакаме да съмне. Откри ли нещо обнадеждаващо в подробностите относно пресичането на швейцарската граница?

— Голямо разочарование. От последния телефонен автомат си заредих всичко, което мрежите имаха в наличност за Швейцария. Мога да твърдя с увереност, че знам всяка подробност за историята й, езиците, икономиката, банковата система, наказателния кодекс. Голяма скука. Ала никъде в тази информация нямаше данни за граничния контрол.

— Тогава ще трябва да се справим по старомодния начин. Ще погледаме и ще видим какво да предприемем.

Когато съмна, Свен бе заключен в багажника. Брайън следваше указателните табели към границата, докато не видя будките и сградата на митницата. Спря до бордюра.

— Ще отида пеша — извика той към задната седалка. — Пожелай ми успех.

— Ще го направя, ако молбата ти е официална — отвърна приглушеният глас. — Но понятието „успех“ е недействително, предразсъдък — еквивалент на вярата в…

Брайън пропусна да узнае на какво бе еквивалент успехът и затръшна вратата. Имаше слана и локвите бяха замръзнали. Колите и камионите се носеха към границата, пресичаха я, имаше и други пешеходци като него, натоварени с коледни покупки. Той се спря, когато ги видя, че минават през една врата в сградата на митницата. Нека си минават. Той нямаше да поеме подобен риск. Приближи още малко и видя да приближава кола с британски регистрационни номера.

Мина покрай граничния пост, който очевидно бе безлюден. Ето ти нови данни за базата на Свен относно Швейцария.

В късния следобед те отдавна вече се намираха в Швейцария и наближаваха италианската граница. Върху указателната табела бе написано „Сент Мориц“.

— Пристигнахме — извика Брайън през рамо. — Ще спра до онзи сервиз пред нас, има чудесна телефонна кабина. — Този път не добави нищо за пожелание за успех.

Набра номера, чу сигнала „свободно“. Някой вдигна слушалката.

— Бите? — беше същият глас, както и при първото му обаждане.

— Обажда се Брайън Делейни.

— Мистър Делейни, добре дошъл в Сент Мориц. Нали правилно съм разбрал, че си в града?

— Намирам се в един сервиз на входа на града.

— Чудесно. Значи пристигаш с кола?

— Точно така.

— Ако сега се насочиш право към центъра на града, ще забележиш указателни табели, които сочат пътя към гарата. На немски се нарича банхоф. Точно срещу гарата има едно малко хотелче на име „Ам Пост“. Там имаш резервирана стая. Ще ти се обадя по-късно.