Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 228

— Физически ли? Не очаквам изобщо нищо да е наред. Простреляха ме, оперираха ме, оздравях, нападнаха ме, затвориха ме. Как би трябвало да се чувствам? Ако искаш да знаеш — не съвсем като пълноценен човек. Не съм особено заинтересован от това, което се опитваш да направиш…

— Ние, Брайън, ние, а не аз. Тази игра изисква да участват двамина.

— Тогава си намери игра, която можеш да си играеш сама.

Чу я как ахна ужасена, едва ли не можеше да види сълзите й. Но не даваше и пет пари.

— Мисля, че бях съвсем ясен, когато казах, че не искам да разговаряме за това.

Шели понечи да заговори отново, но размисли. Отиде в банята и затвори вратата. Брайън потърси опипом ключа за осветлението, намери го и го запали. Върна се в стаята си и без да мисли отиде в банята, наплиска лицето си с вода, изтри го с кърпата, но не поиска да се погледне в огледалото.

В спалнята бе тъмно; не запали осветлението, когато влезе. Сега го стори и видя, че завесата е дръпната и Свен стои до прозореца. Понечи да заговори, но МИ оформи ръка и направи с нея съвсем човешки жест на възпиране: недей. Брайън затвори вратата и видя, че Свен сега сочеше към лист хартия върху леглото. Беше бележка, отпечатана с прецизно оформен шрифт:

Открих, че в телефона на тази стая има устройство, което действа като подслушвател. Освен това има някакво излъчване, насочено към прозореца и то е на вълната, използвана за подслушване на разговорите чрез вибрациите на стъклото. Намираме се под наблюдение.

Кой можеше да бъде? Ирландската служба за сигурност? Може би — и той се надяваше да е така. Случилото се с Шели бе забравено на мига. Едно разследване на местните власти бе далеч по-приемливо, отколкото немислимото. Легионите на генерал Шорхт не биха могли да го открият тук, поне не и толкова бързо. Молеше се пламенно да е така. Но какво можеха да му сторят те? Той отиде до прозореца и се взря в тъмнината. Нищо. Докато спускаше завесата, погледът му бе привлечен от някакво движение — Свен му даваше знак. МИ бе отпечатал нова бележка. Отиде и я прочете. Тя съдържаше само една дума:

Връзка.

Докато я четеше, Свен вдигна края на кабел от оптично влакно. Разбира се — връзката между мозъците на двамата щеше да е напълно безопасна и неподслушваема.

Досега обаче не бяха се свързвали по този начин, винаги им помагаше д-р Снеърсбрук и нейната свързваща машина. Но Свен бе също тъй сръчен, можеше да открие металната плочка под кожата му, можеше да свърже кабела.

Брайън нито за миг не си помисли, че може да възникне някаква трудност или опасност по време на този процес. Той просто кимна в съгласие и издърпа стола, за да не се вижда от прозореца; седна на него с гръб към МИ. Усети познатото докосване на паешките крачета по кожата си.

Чувстваше се в пълна безопасност в прегръдката на собственото си творение.

Разговаряха в пълно мълчание — мозък с мозък.

— Учудващо е: не е по-бързо, отколкото ако разговаряхме на глас.

— Разбира се, Брайън. За разлика от мисълта, която е в мрежов режим, речта е линейна и трябва да се предава знак подир знак.