Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 230

— Твоята спътничка Шели проведе телефонен разговор.

— Аз бях там, знам за него и не ме интересува. Това не е важно.

— Не ме разбра правилно. Не става дума за този разговор, а за по-раншен…

— Майната му! Не искам да разговаряме за нея и за телефонните и обаждания…

— Може и да те заинтересува. Това е от изключително значение за оцеляването ти. Тя проведе разговора, за който говоря, от влака в Мексико, когато излезе от купето. Преди да скриеш телефона във влака.

Брайън едва ли не се боеше да зададе въпроса, боеше се, че вече знае отговора.

— С кого разговаря?

— С мъж, когото не познавам. Ала от съдържанието на разговора и намеците, очевидно той е един от помощниците на генерал Шорхт.

— Знаеш го от вчера и не си ми го казал?

— Точно така. Вече ти споменах защо.

Брайън усети как в гърдите му изригва гняв. Всичко, което тя бе казала и което бе сторила, бе лъжа. И тази лъжкиня, тази предателка, бе станала свидетелка на унижението му и сигурно в този момент му се надсмиваше. Навярно го бе лъгала още след завръщането си от Лос Анджелис. Бе отишла там да види баща си, но най-вероятно се е видяла и с генерал Шорхт. Каква част от това, което му бе казала, бе истина и каква — актьорска игра? Гневът му потисна всички останали чувства. Онази кучка го бе предала. Може би и Снеърсбрук бе замесена. Дори и Свен бе скрил предателството от него до този момент. Нима бе сам-самичък на този свят? Ядът му се превърна в отчаяние. Намираше се на ръба на черна душевна яма и бе на път да се сгромоляса в нея.

— Брайън.

Гласът идваше отдалеко. Името прокънтя отново и отново в съзнанието му. Не можеше да вижда добре — всичко бе размазано пред погледа му: разтърка очи, изтри сълзите и видя големите бляскави очи на Свен.

— Брайън, имам и добра новина. Нещо, на което ще се зарадваш. Възможно е да се обадиш на д-р Бочорт.

— Какво говориш? Нали ти казах снощи, че това изобщо не е телефонен номер.

— Знам. Така е, защото те излъгах. Нали си спомняш, че ти съобщих номера пред Шели. Още не бях съвсем сигурен дали да разкрия двуличието й пред теб. Но бях сигурен, че не бива да й давам информация, която тя да предаде на генерала.

— Я чакай, ти ли ще ми говориш за двуличие? — рече на глас потресеният Брайън и почти се усмихна в тъмното. Беше свързан с МИ, който бе по-голям Макиавели от самия Макиавели!

— Свен, ти си голяма работа. И си наистина на моя страна. Може би — единственото интелигентно създание на света в този момент, което е на моя страна. Трябва да се обадя отново по телефона и този път да набера правилния номер. Имаш ли предложение как да го направя?

— Разполагам само със заключението, че не бива да го правим от този район, където всички мрежи са под наблюдение.

— Съвсем правилно. Тогава нека си съставим план. Трябва да се измъкнем от този хотел, от този район — далеч от онова олицетворение на злото. Искам просто да се махнем от нея, колкото е възможно по-надалеч.

— Съгласен. Трябва да тръгнем оттук веднага. Мога също така да отбележа, че след като тя ви регистрира и двамата в хотела, ще ти остави да платиш и сметката.