Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 229

— Кои са те? Имаш ли представа?

— Не са се разкрили по някакъв начин, нито пък съм засякъл някакви разговори между онези, които организират проследяването. Въпреки това съм съвсем сигурен кои са.

— Ирландската полиция ли?

— Едва ли.

— Да не би… да не би да искаш да кажеш, че това са хората на генерал Шорхт?

— Това е възможността, която приемам за най-вероятна.

— Но защо? Имам предвид — какви са основанията ти за това подозрение?

Свен не отговори веднага. Брайън се извърна да погледне МИ, фините манипулатори се завъртяха ведно с него, за да поддържат кабела на мястото му. Брайън не го осъзна, но Свен сякаш поддържаше задната част на главата му като в люлка. Погледна МИ, но разбира се не можа да прочете нищо по металните му, непроменими черти. Свен заговори бавно и със заобикалки.

— Научих доста за основните, вродени, инстинктивни функции на човешкия мозък, благодарение на заредената от теб информация. Но не разбирам напълно емоционалните реакции на възрастните на по високо равнище. Мога да опиша физическата структура на човека и как действа тя. Но все още слабо разбирам по-дълбоките функции, емоциите и реакциите на човешкия ум. Това е най-сложно. Защото, въпреки че в съзнанието ми е записана в основните си линии матрицата на твоето суперего, аз нямам пряк достъп до нея. Но смятам, че въздействието му върху моите собствени чувства може би ми дава възможността да те разбирам по-добре, отколкото всеки друг, с когото съм разговарял…

— И това те води до някакви изводи?

— Моля за търпение и внимание, защото се опитвам да обмисля нещо, за което не притежавам никакъв опит: човешките емоции и себичност. Преди доста време направих оценка на човешките достойнства и тогава я смятах за вярна. Вече не съм толкова сигурен, че съм бил прав.

— Каква оценка?

— Ще стигна и до нея. Знам един факт, който не съм ти споменавал. Чух твоите познати да говорят за безпокойството си относно твоето физическо и умствено здраве. Всичките, с единственото изключение — генерал Шорхт — правят усилия да облекчат живота ти.

— Много е приятно да го чуя, Свен. А какъв е фактът, който скри?

— Мога да те уверя, че го направих за твое добро.

— Не се съмнявам. Какъв е фактът?

Мълчание. И най-сетне — неохотна връзка.

— Подочух един телефонен разговор.

— Подочу ли? И как?

— Как ли? По най-лесния начин. След като един преносим телефон притежава достатъчно електроника да излъчва координатите си и да приема обаждания, нима смяташ, че аз не бих могъл да постигна същото, та дори и повече? Електрониката е много елементарна. Инсталирах я преди доста време.

— Какво искаш да кажеш? Че си подслушвал чужди разговори? Чии?

— На всички, разбира се. Всеки разговор в района, където се намирам физически.

— И моите ли?

— На всички. Това е много интересен и поучителен опит.

— Отклоняваш се от темата. Отговори ми: чий телефонен разговор си скрил от мен? Кажи ми веднага. Времето за криене свърши.

Ако е възможно човек да въздъхне мислено, то Свен направи тъкмо това. От единия към другия мозък се предаде усещането за примирение и неизбежност.