Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 226

— Но, мила моя девойко, ти не се намираш в онази далечна страна, в която всички компютри работят и влаковете тръгват по разписание. Нека да ти обясня: да извадиш паспорт в Ирландия за един ден е направо върховно постижение.

— Предполагам, че можем да се възползваме от остатъка на деня, а и ти да се оправиш напълно от настинката. Мислил ли си какво ще предприемеш оттук нататък?

— Не мога да направя много неща без паспорт. След като го получа, започваме да търсим мистериозния д-р Бочорт. А в този момент смятам да излапам една вечеря с може би няколко бири за по-леко преглъщане. А след като ще останем тук поне още един ден, можем да помислим за разглеждане на забележителностите утре заран.

— В дъжда?

— Това е Ирландия. Ако не излезеш в дъжда, значи да не излезеш никога.

— Нека си помисля. Ти си вечеряй, ще се видим по-късно. Трябва да се обадя по телефона.

Брайън вдигна въпросително вежди и тя се засмя.

— Не до Щатите или до някой, който може да бъде подслушван. Преди да напусна Л.А. се обадих на една братовчедка в Израел. Единственото ми угризение на съвестта, когато реших да ти помогна, бе свързано със семейството ми. Скоро ще оперират баща ми. Братовчедка ми ще се обади на мама, инструктирала съм я да не казва, че може да й позвъня в Израел. Съжалявам, Брайън, но това бе най-доброто, което можах да измисля…

— Не се безпокой. Сега, след като сме тук, се чувствам много по-спокоен и сигурен. Обади се.

Брайън тъкмо допиваше кафето си, ведно с второ бренди, когато Шели се присъедини към него.

— Тази комбинация ми се вижда смъртоносна, но интересна — рече тя и се огледа за сервитьор. — Имаш ли нещо против да я опитам и аз?

— Ще се засегна, ако не опиташ.

— Изглеждаш още по-добре.

— И се чувствам по-добре. Храната, сънят, хапчетата — и за капак свободата. Всъщност, дори не мога да се сетя кога съм се чувствал по-добре.

— Това е най-хубавата новина! — усмихна се тя, протегна ръка и стисна неговата. В това време сервитьорът донесе подноса на масата и тя отдръпна ръката си.

Това докосване предизвика у Брайън някаква топла вълна, която бе неочаквана новост за него и той се усмихна широко. Свободен за момента, далеч от всякакви отговорности и тревоги. Навън плющеше дъжд, но вътре бе топло и безопасно: някакъв капсулиран миг на мир и щастие.

— За теб, Шели — вдигна чаша той, след като сервитьорът си тръгна. — И за всичко онова, което направи за мен.

— То е съвсем малко, Брайън. По-скоро бих пила за теб. И за свободата ти.

Двамата с усмивка чукнаха чашите си и пиха.

— Аз наистина мога да се пристрастя към това нещо — рече той. — Как мина разговорът ти?

— Не се състоя. Дори и телефонистката не успя да се свърже. Каза да опитам по-късно.

— Не мога да повярвам. Телефонните разговори винаги се осъществяват.

Тя се засмя.

— Но очевидно това не важи за Ирландия.