Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 227

— Сигурна ли си, че си набрала верния номер?

— Съвсем.

— Най-добре преди да позвъниш отново да провериш в указателя.

— Добра идея. Хайде да си допием питиетата и ще го направя веднага, от кабината във фоайето.

Кабината бе заета и след малко Шели поклати глава.

— Няма смисъл да чакаме, ще отидем в стаята ми.

По-лесно бе да се изкачат по стълбите, отколкото да чакат архаичния асансьор. Шели отключи вратата, отвори я и запали осветлението.

— По-голяма е от моята — рече Брайън, — по-скоро прилича на апартамент.

— Може би управителят има слабост към жените. Искаш ли да пийнеш нещо от безмитния алкохол, докато аз се обаждам?

— Да, моля, малко от онази огнена водка, която купи по време на полета с „Аерофлот“, за да го понесем по-леко.

Тя набра номера на автоматичния международен указател и каза името и адреса на братовчедка си, но се наложи да ги повтори два пъти, преди програмата да остане доволна. Записа номера и се разсмя.

— Оказа се прав за телефонните разговори, моля Ирландия за извинение. Записала съм погрешно една от цифрите.

— Ще пия за технологиите.

Той изпразни чашата си, напълни я и пийна отново, потънал в лека и приятна омая. Навярно се напиваше, но какво от това? Това бе за удоволствие, а не за да забрави — разликата бе голяма. Разговорът този път се осъществи и той се заслуша с половин ухо в гласа на Шели. Изглеждаше облекчена, значи новините бяха добри. Последва още малко бъбрене за семейството и сетне тя затвори телефона.

— Оттук, където седя, струва ми се, че всичко е наред, нали?

— Така е. Няма никакви проблеми и прогнозите са добри. Толкова добри, че вече мислят за насрочване на операцията.

— Наистина добри новини — той се изправи с мъка на крака. — Най-добре да си вървя. Беше чудесна вечер.

— Не бих могла да не се съглася — рече тя. — Лека нощ, Брайън.

Беше съвсем естествено да го целуне по бузата — просто целувка за довиждане.

Но не бе чак толкова просто. Изведнъж тя усети, че той й връща целувката с неочаквана топлина, на която тя отвърна. Никой от двамата не бе очаквал това и никой не можа да каже „не“.

Това бе просто близост, естествено удоволствие, естествено сливане. За Брайън беше емоция, чувство, нещо, което се прави без човек да мисли, без логика. Някъде в дълбините на съзнанието му проблясна за миг споменът за Ким, но той бързо отхвърли мисълта. Не и Ким, това бе друго. Това бе по-различно, много по-хубаво.

Ала не му бе възможно да измести Ким. Не самата Ким, а спомена за чувствата му, гнева си, че бе изгубил самообладание.

Сетне всичко това изчезна. Брайън усети, че нещо не бе наред. В тъмнината голото тяло на Шели се притискаше към неговото; но той не бе възбуден. Усещаше се изцеден, отчужден, мек — там, където трябваше да бъде корав, изпитваше огромно отвращение към всичко, което ставаше. Обърна се гърбом към нея, дръпна се, когато тя го погали по рамото.

— Не се безпокой — рече Шели. — Случват се подобни неща. Животът не е бил милостив към теб.

— Нищо не се е случило и не искам да говорим за това.

— Брайън, скъпи, след всичко онова, което си преживял, не можеш да очакваш всичко да е наред във физически аспект…