Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 225

Барманът си бъбреше със самотен пияница на другия край на бара; вдигна глава и дойде при тях още като влязоха и се настаниха на маса край камината.

— Какво ще вземеш, Шели?

— Каквото се пие в страната, разбира се.

— Точно така. Две халби „Гинес“, ако обичате.

— Пак ще вали — рече барманът мрачно, докато бавно и търпеливо наточи бирата и остави чашите на бара да се слегне пяната им.

— Нали винаги е така? Добре за фермерите, зле — за туристите.

— Ами, на туристите им харесва. Те изобщо няма да опознаят страната, ако не вали като из ведро.

— Точно така. Имате ли тук телефон?

— Отзад, до вратата.

Барманът допълни чашите и ги донесе.

Брайън отпи от пяната на черната като катран течност.

— Възхитителна е на вкус — рече Шели.

— Освен това е и хранителна. А и като пийнеш повечко, ще те хване. Обзалагам се, че действа и лечебно срещу настинки. Сега ще ида да се обадя.

Сръбна още веднъж и отиде да намери телефона. Пъхна фонокартата и набра швейцарския номер. Веднага след като набра първите четири цифри, се чу пронизителен сигнал и заговори механичен глас:

— Вие се обаждате от Ирландия до Швейцария. Кодът, който набрахте, вече не съществува. Това съобщение ще бъде повторено на немски и на френски…

Брайън смачка хартийката, върху която бе записал номера, хвърли я в пепелника до телефона, върна се на масата, пресуши халбата си и даде знак да му донесат нова.

— Виждаш ми се начумерен — рече Шели.

— Как иначе? Не стана. Номерът не бе телефонен. Свен-2 намери тези числа скрити в една от програмите на ИИ и изглежда си е помислил, че е телефонен номер. Но се оказа, че не е. Изглежда е бил някакъв код, който съм записал, когато съм разработвал първия ИИ. Да го забравим.

— Усмихни се. Ти си свободен човек в един свободен свят и това би трябвало да означава много.

— Така е, но не и в момента. Сигурно настинката ме събаря. Давай да си допиваме бирите и да се връщаме в хотела. Мисля, че малко сън ще ми дойде добре. След хапчетата и бирите би трябвало да спя като заклан.

40.

21 декември 2024

Когато Брайън се събуди, минаваше седем вечерта и той примигна в мрака на стаята.

— Засякох помръдване на клепките ти — рече Свен. — Искаш ли да запаля осветлението?

— Направи го.

Десет минути по-късно той излезе от асансьора и се насочи към трапезарията. Шели седеше на една маса до отсрещната стена и му помаха.

— Надявам се, че нямаш нищо против, гдето започнах без да те чакам. Сьомгата е невероятно вкусна. Трябва да я опиташ.

— Непременно, особено след като изведнъж усетих вълчи глад. Има много още да се желае от аеропланните буламачи и от сандвичите със сирене.

— Изглеждаш доста по-добре.

— И се чувствам по-добре. Хапчетата и сънят си свършиха работата.

— Обади се адвокатът ти. Съобщих на рецепцията, че ще спиш и затова прехвърлиха разговора в моята стая. Беше много доволен от всичко, включително и от това, че се налагало да платиш глоба от петдесет лири.

— Защо?

— И той не бе много наясно. Каза, че било своего рода опъване на ушите, и за приключване на делото. Той вече платил и значи си свободен човек. Освен това се заел да ти извади паспорт и смята, че ще може да пусне достатъчно връзки да го получиш утре. Каза да му се обадиш сутринта. Не бях особено възхитена от това му постижение. В Щатите паспорт се вади за десет минути.