Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 224

— Ти си в една стая със Свен — рече тя; последваха възрастния мъж към асансьора. — Нямам никакво желание да хвана настинката ти. Ще разопаковам багажа и ще си почина. Ще ти се обадя веднага, щом се почувствам малко повече човек.

— Има ли някакви причини, поради които трябва да остана в този сандък? — попита Свен, когато Брайън отвори капака. — Бих се радвал, ако може малко да се пораздвижа.

— Разбира се. — Брайън кихна гръмогласно, сетне монтира дясната ръка на Свен и извади чантичката с тоалетните си принадлежности.

— Какво е напрежението на електричеството в Ирландия? — попита Свен, докато монтираше другата си ръка.

— Двеста и двайсет волта.

— Лесна работа да се включа. Ще си заредя батериите. Ще ги използвам, докато намерим ново гориво за клетките.

Брайън намери опаковка антихистаминови таблетки в чантичката си и глътна една с чаша вода. Седна на стола и разбра, че за пръв път — откога, от два дни? — най-сетне бе спрял да бяга. Телефонът се намираше на масичката до него и му напомни за мистериозния номер, който Свен-2 бе открил. Дали бе възможно да е наистина швейцарски номер? Таен номер на избягалия там д-р Бочорт? Още не бе мислил достатъчно по тази хипотеза, но можеше поне да опита да се обади, преди да е хукнал да обикаля Европа. Имаше само един начин да открие дали хипотезата на Свен-2 има смисъл. Той посегна към телефона и се спря.

Дали телефонът не се подслушваше? Или вече се бе превърнал в параноик след непрекъснатото следене от страна на генерал Шорхт? Но тук той бе обект на полицейско разследване и затова бе напълно възможно телефонът да се подслушва. Отдръпна ръка от апарата и извади от джоба си телефонната фонокарта. Пишеше, че е на стойност пет лири, а той бе изхарчил съвсем малко от тях. Остатъкът щеше да му стигне да позвъни до Швейцария. Отиде до прозореца и погледна навън. Слънцето бе пробило облаците, но улиците още бяха мокри от дъжда. През една пресечка се намираше кафява сграда с надпис „Пади Мърфи“ над закритите с пердета прозорци. Кръчма — идеалното място. Можеше да си поръча една халба и да се обади оттам. Бе позадрямал на стола си и подскочи, когато почукването на Шели на вратата го сепна. Бе облякла пуловер със смела индианска кройка.

— Изглеждаш чудесно — рече той.

— Радвам се, че поне един от двама ни изглежда така. А ти имаш такъв вид, сякаш са те прекарали през центрофуга.

— Така се и чувствам. Ще се измия и обръсна, след което ще идем до кръчмата.

— Не би ли трябвало да поспиш, вместо да пиеш?

— Може би — извика й той през отворената врата, — но искам първо да позвъня на онзи номер, който Свен-2 си мисли, че е открил.

— Какъв номер? Какво, за Бога, говориш?

— Вероятността е много малка, но си струва човек да опита.

— Правим се на загадъчни, така ли?

— Не. Но първо ще се опитам да се обадя. Едва тогава ще има за какво да си говорим. Свен, не съм записал номера. Какъв беше?

— 41 336 709.

Брайън го записа на гърба на отрязъка от бордната си карта.

— Чудесно. Идвам след минута. — Той затвори вратата и започна да се съблича.