Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 223

— Имате ли разрешително за внос?

— Аз не го внасям. Той е мостра и не се продава.

— Ще трябва да поговорите с митничаря по въпроса. — Той затвори тефтера си и се изправи. — Ще съставя донесението си по случая. Ако нямате нищо против, ще останете в района на летището.

— Арестуван ли съм?

— В настоящия момент — не.

— Искам адвокат.

— Решението е единствено ваше.

Шели седеше пред чаша изстинал чай и, когато той се появи, скочи на крака.

— Какво стана? Толкова се безпокоях…

— Няма нужда. Всичко ще се уреди. Пийни още една чаша чай, докато се обадя по телефона.

В указателя имаше половин страница адвокати, работещи в Лимърик. Касиерът му продаде фонокарта — може би това бе последната страна в света, в която още ги използваха. При третото си обаждане Брайън се свърза с някой си Фъргъс Дъфи, който много щял да се радва да отпътува веднага за летището и да се заеме със случая. Ала това си бе „веднага“ по ирландски: затова превали пладне, изпиха се още доста чаши чай, изядени бяха няколко много сухи сандвичи със сирене, преди новназначеният му адвокат да успее да постигне някакви промени в статуса му. Фъргъс Дъфи бе весел младеж, от чийто уши и нос стърчаха кичури червени косми, които той от време на време подръпваше от вълнение.

— Радвам се да се запозная с вас — рече той, докато сядаше; извади от куфарчето си папка. — Трябва да ви кажа, че това е необичаен и интересен случай и никой не е в състояние да докаже, че е извършено престъпление; вие просто сте променил изтеклия си паспорт, което не може да бъде смятано за престъпление. В крайна сметка властите решиха да предадат случая на по-висока инстанция. Свободен сте, но трябва да оставите адрес, на който да ви потърсят. Ако изобщо се наложи.

— Ами багажът ми?

— Можете да си го вземете. Машината ще бъде освободена веднага, след като някой митнически брокер попълни формулярите и се платят митото, данъка добавена стойност и още подобни. Няма други проблеми.

— Значи съм свободен да си вървя?

— Да, но не и надалеч. Бих препоръчал засега хотела на летището. Аз ще уредя всичките тези документи, колкото мога по-бързо, но трябва да разберете, че понятието „бързо“ в Ирландия е относително. Нали разбирате, като в онзи виц за ирландския лингвист. Чували ли сте го?

— Мисля, че не…

— Много ще ви хареса. На някакъв международен езиков конгрес испанският езиковед попитал ирландския си колега има ли дума в ирландския, която да съответства на испанската „маняна“²⁴. Е, нашият човек помислил, помислил и рекъл: „Да, имаме, разбира се, но просто не съдържа значението на такава ужасна спешност.“ — Фъргъс се удари по колената и избухна в смях, достатъчен и за тримата.

Той им помогна да си вземат багажа и мострата на робота, вече освободени от митницата. По време на краткото пътуване до хотела чуха още три типично ирландски вица. Със същия успех можеха да бъдат полски или еврейски.

Фъргъс Дъфи ги остави пред хотела и обеща да позвъни на сутринта. Докато разговаряха, Шели ги регистрира в хотела, върна се с два ключа и с някакъв архаичен носач с количка.