Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 221

— Добре дошъл у дома, мистър Бърн — рече бодрият и весел митничар. — На почивка ли бяхте?

Брайън бе готов за този момент и акцентът му бе чист уиклоуски с американски привкус.

— Може да си мислите, че е така, но хиляди ще ви опровергаят. Храната е отвратителна, а и онези отсреща си мислят, че надуването на цените е начин на живот.

— Много интересно. — Мъжът държеше в ръка гумения печат, но не го слагаше. Вместо това той погледна Брайън със студените си сини очи.

— Тукашният ви адрес?

— Килмагиг 20. В Тара.

— Хубаво малко селце. Главната улица и училището точно срещу църквата.

— Не и след като го преместиха половин миля по-надолу.

— Вярно, вярно, сигурно го обърках с някое друго селце. Но все пак има един малък проблем. Изобщо не се съмнявам, че сте ирландец, мистър Бърн, и не бих оспорил правото на един човек да се върне в родината си. Но законът си е закон.

Той даде знак на един полицай, който кимна и се запъти към тях.

— Не разбирам. Нали проверихте паспорта ми…

— Наистина го направих — много интересна и загадъчна работа. Датата на издаването му е съвсем точна, визите също изглеждат в ред. Но ми е трудно да разбера едно нещо — и точно за това ви моля да последвате този полицай до канцеларията. Виждате ли, този вид паспорти бе подменен от новите, общоевропейски. Такива паспорти не са издавани от десет години насам. Не намирате ли това за интересно?

— Почакай ме тук — рече тихо Брайън на Шели преди грамадният мъжага в синя униформа да го отведе.

Стаята за разпити бе влажна и без прозорци. По сивите стени нямаше нищо, освен петна от влага; по средата имаше маса с два стола. Брайън зае единия от столовете. Ръчната му чанта бе сложена върху шкаф в ъгъла на стаята. Едър полицай стоеше до вратата и търпеливо зяпаше в нищото.

Брайън бе потиснат, тресеше го, изглежда бе настинал. Разтърка засърбелия го нос, извади носна кърпа и шумно кихна в нея.

— Наздраве — рече полицаят, погледна го, след което отново се взря в стената. Вратата се отвори и влезе друг здравеняк. Беше без униформа, но тъмният му костюм и високите обувки си бяха достатъчно униформени. Той седна върху отсрещния край на масата, извади паспорта на Брайън и го постави пред себе си.

— Аз съм лейтенант Фенъли. Така, това вашият паспорт ли е, мистър Бърн?

— Да, моят е.

— Има някои нередности в него. Разбирате ли?

Брайън бе имал достатъчно време да помисли какво да каже. Реши да се придържа към истината — цялата истина, с изключение на факта, че бе затворен от военните. Бе решил да се придържа към опростена версия на онова, което наистина се бе случило.

— Да. Паспортът ми е остарял. Имах някои важни срещи и не можех да изчакам издаването на нов. Затова сам направих някои незначителни промени, за да го направя валиден.

— Незначителни промени ли? Мистър Бърн, този паспорт е толкова изкусно фалшифициран, че наистина се съмнявам, че щеше да бъде разкрит, ако не бе от стария модел. С какво се занимавате?

— Електроден инженер съм.

— Бихте могли да направите страхотни пари като фалшификатор, ако решите да продължите престъпната си кариера.