Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 217

— В колко часа пристигаме? — попита Шели.

— В три следобед.

— И после?

Брайън мълчеше, загледан в мрака, колебаеше се.

— Шели, аз все пак мисля, че трябва да извърша това нещо сам.

— Глупости. Щом съм си сложила веднъж главата в торбата, нали така се казва?

— Да, и този израз се използва и в Ирландия.

— Убеден съм, че трябва да приемеш предложението на Шели да помогне — каза Свен.

— Нима съм искал мнението ти?

— Не. Но предложението й е добро. Ти си прекарал тежко заболяване, имаш празноти в паметта си. Можеш да се възползваш от помощта й. Приеми я.

— Оставам в малцинство — въздъхна Брайън. — Планът е прост, но ще е добре ако си носиш паспорта.

— Нося го. Взех го още щом д-р Снеърсбрук спомена, че ще те откарва до мексиканската граница.

— Онова, което трябва да направя, е да съм една крачка пред онези, които ще ме търсят.

— Ще се скриеш в Мексико ли?

— Мислих за това, но няма смисъл. Мексиканската и американската полиция си сътрудничат добре в преследването на наркотрафикантите. Сигурен съм, че ако му се наложи, генерал Шорхт ще ме обяви и за престъпник. Затова трябва да напусна Мексико. Проверих разписанията: има множество полети от Мексико сити привечер. Затова ще си вземем билети и ще напуснем страната.

— Имаш ли идея в каква посока?

— Разбира се. Към Ирландия. Навярно ще си спомниш, че съм ирландски гражданин.

— Блестяща идея. Значи пристигаме в Ирландия. И после?

— Ще се опитам да открия д-р Бочорт, ако е още жив. А това навярно ще означава пътуване до Румъния. Хората, които откраднаха първия ми ИИ и се опитаха да ме убият, още са на свобода. Аз ще ги открия. Поради ред причини. Едно от тях може да е и отмъщение, но главната е оцеляването. След като заплахата изчезне, ще мога да живея, без да се озъртам непрекъснато. И генерал Шорхт няма да има повече извинение, за да ми причинява неприятности.

— Амин. — Тя се прозя широко и закри устата си с ръка. — Извини ме. Но ако си и наполовината изморен, колкото мен, би трябвало да поспим малко.

— Е, щом ти го казваш, добре.

Той пусна пердето и запали осветлението. Спуснаха леглата — както им бе казано, те бяха оправени.

— Аз ще съм на горното — рече Шели, отвори куфара си, извади пижама и халат, взе и чантичката си. — Ще се върна след минута.

Когато се завърна, в купето светеше само нощната лампичка над леглото й. Брайън бе под завивките, а Свен бе повдигнал леко завесата и гледаше.

— Лека нощ — рече тя.

— Лека нощ — отвърна Свен. Леко похъркване бе единственият отговор от страна на Брайън.

39.

20 декември 2024

Закусваха във вагон-ресторанта, а покрай тях се носеше красивият пейзаж. Малки селца, джунгли и планини, от време на време се мяркаше океанът, носеха се успоредно на морето Кортес. Допиваха кафето си, когато иззвъня телефон и Брайън видя как един от пътниците изважда апаратчето от джоба на сакото си и отговаря на обаждането.

— Колко глупаво от моя страна — рече той. — Трябваше да се сетя навреме. Носиш ли си телефона?

— Разбира се. Нали всички си ги носят?

— Не и аз обаче; вече не. Нали знаеш, че могат да ти се обаждат навсякъде. Мислила ли си как става това?