Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 216

— Достатъчно! Ти пази това нещо, а аз ще видя дали ще мога да намеря някоя червена фуражка.

Върна се след няколко минути с някакъв мъж. Той наистина носеше смачкана фуражка, значка на ревера и буташе пред себе си количка за багаж.

— Трябва да купим билети — рече Брайън, докато носачът подпъхваше количката под сандъка. Надяваше се той да разбира английски.

— Няма проблем. Накъде ще пътувате?

— Мексико сити.

— Няма проблем. Вие, хора, само следвай мен.

Откриха с облекчение, че жената с тъжно изражение зад гишето също говореше английски. Да, имало свободно купе първа класа. Архаичната машина до нея избълва два билета, която тя подпечата ръчно. Единственият проблем бяха парите.

— Не взема долари — рече намръщено тя, сякаш Брайън й бе виновен. — Само „монеда насионал“.

— Не можем ли да обменим пари тук? — попита Шели.

— Бюрото вече е затворено.

Паниката на Брайън поспадна, когато носачът каза:

— Имам приятел, сменя пари.

— Къде?

— Ей там, той работи в бар.

Барманът се усмихна широко, зарадван неимоверно, че ще смени песоси за долари.

— Нали разбирате, че курсът ми е по-различен от банковия, защото губя при обмяната?

— Колкото кажете — рече Брайън и му подаде „гущерите“.

— Сигурна съм, че ще те измами — прошепна Шели, докато барманът отиваше към касата си.

— Съгласен съм, но ще се качим на влака, а сега само това има значение.

Измамен или не, но той почувства огромно облекчение, когато видя дебелата пачка песоси, която получи в замяна на доларите си.

Носачът остави сандъка на пода в купето, прибра си десетдоларовия бакшиш и затвори вратата зад себе си — беше дванайсет без осем минути. Шели спусна пердето, а Брайън заключи вратата и отвори сандъка.

— Официалният курс на долара спрямо мексиканското песо е…

— Не ни го съобщавай, моля те — рече Брайън и извади пътната си чанта. — Дотук приятно ли пътува, Свен?

— Ако това да гледаш тъмния багажник на една кола е приятно, то тогава сигурно е било така.

— Оттук нататък не може да бъде по-зле.

Чу се далечно изтракване на буфери, влакът потрепери и полека тръгна; на вратата се почука силно.

— Аз ще се заема с това — речи Шели. — Ти най-добре си почини.

— С удоволствие.

Тя изчака той да затвори сандъка и едва тогава отключи и отвори вратата.

— Билетите, моля — каза кондукторът.

— Да, разбира се — подаде ги тя. Кондукторът ги продупчи и посочи седалките.

— Когато решите да си лягате, просто смъкнете облегалката, леглото е оправено. Горното легло се сваля ей така. Приятно пътуване.

Брайън заключи вратата и се просна на седалката. Бе прекарал наистина тежък ден.

Влакът се люшкаше и набираше скорост, колелетата потракваха по релсите, светлините се носеха край тях. Той дръпна пердето и се взря в отминаващите предградия и последвалите ги ферми.

— Успяхме! — рече Шели. — Не съм виждала по-приятна гледка през живота си.

— Сигурен съм, че гледката е безкрайно интересна — обади се приглушен глас.

— Извинявай — рече Брайън и отвори сандъка. Свен протегна очните си израстъци, за да може и той да вижда през прозореца. Брайън угаси осветлението и всички се загледаха в пейзажа отвън.