Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 219

— Боя се, че оттук няма директни полети — каза пътническият агент, обърна се към компютъра си и извика разписанието на заминаващите полети. — Има свързващ полет на „Америкън“ през Ню Йорк и на „Делта“ — през Атланта.

— Има ли други превозвачи освен американски? — попита Шели, а Брайън й кимна одобрително. След като се бяха измъкнали успешно от Щатите, нямаше защо да бързат да се завърнат, па макар и за кратко. В крайна сметка се спряха на полет на „Мекс Еър“ до Хавана, Куба, откъдето няколко часа по-късно за Шанън излиташе „Туполев“ на „Аерофлот“. Цените бяха в песоси, но агентът се обади в банката да научи текущия курс на долара.

— Нека си запазим парите — рече Шели. — Ще ни потрябват. Да използваме вместо тях кредитната ми карта.

— Ще те проследят по нея.

— Досущ като с телефона — ще бъдем вече далеч.

— Можете да платите в брой или с кредитна карта — рече агентът и извади резервационния формуляр. — Американски ли са паспортите ви?

— Единият. Другият е ирландски.

— Добре. Ще ни отнеме само няколко минути. — Компютърната връзка провери сметката по кредитната карта, направи резервации и отпечата билетите. — Надявам се пътуването ви да бъде приятно.

— Аз също — рече Брайън, когато вече бяха излезли на улицата. Въпросът на агента за паспортите им му напомни неприятно, че щеше да им се наложи да минат през граничен контрол. В пътеводителите това се посочваше ясно и той знаеше, че ще трябва да се преодолее тази неприятност. Надяваше се да я избегнат чрез така наречената мордида. Скоро щеше да разбере дали щеше да успее.

— Студено ми е — рече Шели. — Имаме ли време да купим шлифер, а може би и някой пуловер?

Той погледна часовника си.

— Добре идея. Разполагаме с предостатъчно време до полета. Дай да опитаме ей онзи универсален магазин.

Той си купи още две ризи, бельо, леко сако и шлифер: само най-необходимите неща, които да се поберат в пътна чанта. Шели направи много повече покупки: тъй добре напазарува, че се наложи да си вземе и втори куфар. Върнаха се на гарата, Брайън изрови квитанцията, прибраха си Свен и багажа и взеха такси до летището.

На пункта за проверка на билетите нямаха проблеми. Видяха как чантата на Шели и сандъка с МИ бавно се носеха по транспортната лента; в това време служителката на летището откъсна листи от билетите им и ги прикрепи към бордните им карти.

— Мога ли да видя паспортите ви, моля?

Първото препятствие бе лесно за преодоляване. Тя трябваше единствено да погледне първата страница на паспортите им и да се увери, че са валидни, с неизтекъл срок. Усмихна се и им ги върна. Шели мина първа проверката за безопасност. Той я последва, стиснал в ръка бордната си карта и паспорта; остави чантата си на лентата за рентгеновата проверка и пристъпи към арката до нея. Арката изпиука и служителят по охраната се обърна към него с мрачен и подозрителен поглед.

Той извади монетите от джоба си, дори разкопча и свали колана си с бронзова катарама и ги остави на подноса. Застана отново под арката и тя отново изпиука.

Едва тогава Брайън се досети какво ставаше. Магнитното поле засичаше метал… и електронни платки.