Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 122

Той пое забързан към сградите. Бен посочи с ръка.

— В онази постройка е лабораторията. Голямата със златистите прозорци. Твоят личен вход е отзад.

— Изглежда страхотно. Знаеш ли, нямам търпение да получа на мое разположение по-голяма компютърна мощ, да вкарам в действие програмите, описани в бележките. Вече съставих няколко въвеждащи програми на преносимия компютър, но той просто не е пригоден за задействане на всичко онова, от което се нуждая. Трябва ми по-скоростна машина от преносимия. И много повече памет. Използвам някои много обширни бази данни, които паметта на компютъра трябва да поддържа. Без памет не може да има знание. А без знание не може да има интелигентност, аз ли не го знам!

— Нима искаш да кажеш, че интелигентността е само памет? — попита Бен. — Не мога да повярвам.

— Е, нещо такова, но без „само“. Моето мнение е, че човек трябва да притежава две неща, за да може да възникне мисълта — и двете се основат на паметта. Първо са ти необходими процесите на обработка — програмите, които вършат същинската работа. И второ — необходим ти е материалът, с който тези програми ще работят — това е познанието, записите от натрупания опит. А и самите програми, и познанието, което те използват, трябва да се съдържат в паметта.

— Не мога да го оспоря — рече Беникоф. — Но сигурно човек се нуждае и от още нещо, освен от чисто механичните процеси. Онова аз, което е моето аз, сигурно си съществува, дори и когато не използвам паметта си.

— Каква е ползата от някакво си аз, ако то на практика не върши нищо?

— Ами без него човек ще бъде просто един компютър. Ще работи, но няма изпитва нищо. Ще говори, но няма да разбира. Мисленето със сигурност е доста по-сложно от простата обработка на паметта. Сигурно съществува нещо, което да предизвика желанието, намерението, сигурно има и нещо, което да оцени постигнатото и сетне да поиска още повече. Нали разбираш — онзи носител на духовността — нещо, който сякаш е в центъра на главата ми — той разбира за какво всъщност става дума, той е наясно със съществуването си и с това, което може да постигне.

Доли не е единственият суеверен човек на този свят, помисли си Брайън.

— Духовност, глупости! Не вярвам, че се нуждаем от подобно нещо. Машината няма нужда от някаква магическа сила, която да я накара да свърши каквото и да е. Защото всяко моментно състояние е достатъчна причина да се премине в следващото. Ако в главата ти наистина съществува подобен дух, то той само ще ти се пречка в краката. Съзнанието е просто онова, което мозъкът върши. Трудността е там, че независимо колко са напреднали технологиите, не можем да направим точно копие на човешкия мозък.

— Защо не? Мислех си, че си се заел тъкмо с това.

— Грешиш тогава. Ние трябва само да създадем части, които имат сходни функции, а не точни копия.

— Но щом не можеш да копираш всички детайли, то той няма да може да мисли по същия начин, нали така?