Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 124

— Бъдете така добър да докоснете с пръст ето тук, мистър Брайън Делейни. Добре!

Зелената лампичка на отвора премигна и сетне светна червено.

— Заключено! — рече Евгени, затвори пластината и бутна неподдаващата врата. — Заключена е и само ти можеш да я отвориш, защото шифърът й съответства на твоята ДНК. Същото се отнася и за контролния панел за достъп: само ти можеш да го отвориш, за да промениш кода на ДНК.

Той мушна пръст в отвора, лампичката премигна, но продължи да свети в червено. Когато обаче Брайън го докосна с пръст, светна зеленият индикатор и вратата се отключи с изщракване. Той я отвори и всички влязоха.

Евгени сочеше въодушевен техниката, която бе инсталирал — последни модели компютри. Брайън се огледа, но не можа да познае повечето от машините: първата му работа щеше да разбере възможностите им. От големия прозорец се разкриваше чудесна гледка към пустинята.

— Нали каза, че лабораторията е под земята? — попита той.

— Така е — отвърна Бен. — Това е телевизионен екран с висока разделителна способност — 5000 линии. Камерата е монтирана на стената отвън. Екранът се намираше в стаята на президента на фирмата, но си помислих, че тук ще намери по-практично приложение.

— Така е, благодаря.

— Ще ви оставя — рече майор Ууд. — Би ли ме пуснал да изляза, Брайън? Ти си единственият, който може да отваря тази врата. Може и да е досадно, но е дяволски добре за безопасността.

— Нямам оплаквания. И благодаря за стореното.

— Това ми е работата. Тук ще си на сигурно място.

— О’кей. Тогава най-добре е да се захващам със старите си идеи за ИИ. Искам да кажа не моите, а идеите, върху които е работел старият Брайън.

Много от скиците бяха записани на език, който не познаваше. Сигурно бяха на някакъв компютърен език, който по-раншният му аз, старият Брайън, бе създал за целта.

Брайън отиде до компютъра, извади GRAM-а от джоба си и го включи. Екранът оживя и компютърът заговори с чист, контраалтов тембър.

— Добро утро. Вие ли ще управлявате тази машина?

— Да. Името ми е Брайън. Говори с по-плътен глас.

— Така по-добре ли е? — рече компютърът с дълбок баритон.

— Да. Придържай се към него. — Обърна се към Евгени. — Изглежда добър, а?

— Наистина е добър. Последен модел. В Русия струва милиони, само че не може да се намери. Като се върна и разкажа на хакерите¹¹ в Томск какво съм видял и правил, ще им се съберат очите. Ако нямаш нужда от мен, да вървя — трябва да свърша още нещо.

— Добре, ако имам въпроси, ще те извикам.

— Същото се отнася и за мен — добави Бен и погледна часовника си. — Минаха четири часа, откакто започнахме това пътуване, което означава, че сме стигнали крайния срок.

— Какво искаш да кажеш?

— Напомням ти за заповедта на д-р Снеърсбрук за това кога да спреш работа и да лягаш. Не се приемат никакви извинения — така каза тя, но няма причини да не си легнеш с преносимия компютър.

Брайън знаеше, че няма смисъл да протестира. Хвърли последен, изпълнен с копнеж поглед на лабораторията, сетне отключи вратата и всички излязоха. Майор Ууд чакаше отвън.